Всеки намек за необходимостта от такъв закон поражда гневни реакции и напомняне, че такива закони са символ на “мракобесни времена”.

Как би изглеждал един такъв закон?

1.     Всяко печатно издание ще трябва да се лицензира или регистрира след подаване на куп документи – концепции, профили, декларации, отчети, доказателства за финансови възможности и т.н. Когато се получи разрешение, ще трябва да се плаща.

2.     Политически материали ще могат да пишат само щатни служители.

3.     Рекламата ще има фиксиран обем.

4.     Рекламните материали няма да се разполагат навсякъде  по страниците, а ще се събират в блокове, оградени с два сантиметра червена черта.

5.     На страниците с политически и информационни материали не може да има реклама, също и на първите страници.

6.     Рекламните блокове ще се разполагат през пет страници.

7.     Изданията с голи жени ще се продават само след 24 часа.

8.     Ще се лицензират и павилионите за вестници. Печатните  издания не само ще им дават продукцията си без пари, но ще трябва и да си плащат за това, че са допуснати до пазара.

9.     Ще се създаде регулаторен орган с поделения във всички големи градове.

10. За издръжка на този орган ще се плаща такса “надзор”.

11. Всяко нарушение ще се санкционира с глоби от 2 до 15 хиляди лева.

12. От бюджета ще се заделят 70 милиона лева за издръжка на нов БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВЕСТНИК, който ще се грижи за националните интереси, тъй като на частниците не може да се има вяра.

И т.н.

Ако някой си мисли, че написаното дотук са фантасмагории, родени в главатата на човек с психични отклонения, нека да има предвид, че в изброените 12 точки ние само сме пренесли в полето на печата някои от правилата, по които работят електронните медии в България. И всеки опит на радиостанциите и телевизиите  да предложат по-мек вариант на системата, не среща подкрепа точно в печатните медии. Тъкмо напротив. 

Но Волен Сидеров си знае работата.