Дълго време всички отказваха последната свободна роля – на ксенофоба, но и за нея се намери мераклия.
Остана ли още нещо – питат се новите кандидати за слава?
Преди да отговорим на този въпрос – поглед назад.
Помните ли първите лозунги след 10 ноември 1989 година?
Много популярен беше призивът “Да си върнем милионите на татко и на Владко”. Финансовият реваншизъм беше по-силен от идеологическия. Само че милионите не се намериха. Тодор Живков се оказа един родолюбив българин, който е готов да ходи с кърпени чорапи – но не и да ощетява държавата с два лева.
Хората забравиха концлагерите, но не и закърпените чорапи. Чорапите на ТодорЖивков и днес са един неизчерпаем извор на носталгия.
Особено на фона на депутатските мерцедеси и марковите вратовръзки на Йордан Цонев.
Новото поколение политици беше симпатично до момента в който Мони Паси си смени трабанта. И малко след това.
Народът се радва известно време на салтанатлъка на своите избранници.
Неслучайно Бенковски е искал кон и униформа S класа.
Лех Валенса преди десетина години учеше своя по-неопитен румънски колега, който продължавал да кара дачия: ”Кортежът на президента трябва да прилича на дискотека!”
Но докато животът на политиците все повече започва да прилича на дискотека, животът на техните избиратели губи ритъм и цвят.
Отвреме-навреме някой политик се опитва да се направи на народен човек и подхвърля “слезте от мерцедесите!”, но сам той не слиза.
На едни предишни избори в град Стамболийски се събрали сините симпатизанти на предизборен митинг. Задал се откъм София голям черен мерцедес, завъртял се на площада, дето и първият секретар не смеел да си качва колата, и от него слязал борецът за демокрация Муравей Радев. Спогледали се сините активисти и се запитали – за това ли се борихме? И някой си тръгнали.
Така започна да се разсипва синята идея. Но останалите идеи много-много не си вземат поука.
В една сиромашка държава като България умните и богати политици е добре да си харчат парите далеч от хорските погледи. Но малко от тях са умни. Те се държат като парвенюта. И четат “Приказка за стълбата” така, както дяволът чете евангелието...
Всички роли вече се изиграха. Но в ъгъла остана една, която всички се правят, че не забелязват. Ролята на МАХАТМА ГАНДИ.
Един такъв българин да се намери и ще грабне властта.
Достатъчно е да си покаже скъсаните чорапи и да яхне трабант.
Но ако и след това продължи да живее като Махатма Ганди, значи не е истински българин.
