Смята се, че обществените медии изпълняват важна обществена мисия и за да запазят независимостта си, са финансирани допълнително по различни начини.

Българският Закон за Радио и Телевизия допусна създаването и на частни обществени медии. Тя можеха да се надяват да се финансират от т.н. Фонд за Радио и Телевизия. За 9 години всичко в Закона заработи, но не и тази точка. Такъв Фонд няма и няма да има. Защото е по-лесно 100 милиона лева просто да се преточат от държавния бюджет в касите на БНТ и БНР и всичко да е мирно и тихо.

Това не би било толкова страшно, ако двете де факто държавани медии бяха реално обществени. Всички виждат как с парите на данъкоплатците се реализират програми, които са си напълно комерсиални. Твърде спорно е общественото финансиране на спортни програми, на игралните филми и т.н.

В Съединените щати има една много точна формулировка на това, какво трябва да правят обществените телевизии.

Те трябва да правят само това, което търговските не искат да правят.

В мрежата на т.н. PBS няма даже новини. Новините, според амерканската регулация, са търговски продукт, тъй като акумулират средства от реклама. За разлика от американските “нишови” телевизии, европейската практика е обществените телевизии да имат по-широк тематичен профил. Само че вече няколко европейски телевизии са осъдени да връщат пари, защото ревизиите са установили, че те са харчени за реализацията на програмисъс спорна обществена стойност.

Това рано или късно ще стане и в България.

Преди две години Българската медийна коалиция предложи проект за нов закон, според който разпределението на обществените средства да става на принципа но Закона за обществените поръчки. Тази телевизия, която предложи най-добър обществен проект, да получи средства за реализацията му.

Тази идея вдигна шум до небесата. Ръководството на БНТ и БНР видя сериозна заплаха, че някой може да оспорва разпределението на милионите, които без никакви проблеми се наливат в касите им и се преразпределят без кой знае какъв контрол. Идеята умря и данъкоптлатецът послушно продължава да се плаща.

Така че кандидати за нови обществени телевизии няма. Тъй като те нямат никакви права.Имат само задължения – да ограничат наполовина рекламното си време.

Те не само че няма да получат достъп да някакви обществени фондове, но трябва да си плащат наравно с търговските оператори лицензионни права, такси надзор и т.н. Освен това няма никаква гаранция, че съответния кабелен оператор ще ги допусни безплатно до мрежата си.

Така че електронните медии се ориентират правилно – едни компютър, зареден с чалга, рап или нещо, което върви на пазара, и давай смело напред.

Общественият интерес може да почака.