Ако човек не знаше какъв е поводът, щеше да помисли, че се намира на честване годишнината от Априлското въстание.

Сред гората от български трибагреници и възрожденски лозунги не успях да открия нито едно европейско знаме. А в речите по-често се говореше за “робство” и “фесове”, отколкото за Европа.

Площадът на Съединението беше събрал привърженици на Волен Сидеров от цяла Южна България. Не смея да влизам в полемика колко беше техния брой, но със сигурност може да се каже, че ако бяха останали само пловдивчани, митингът щеше да бъде съизмерим с традиционните ежеседмични сбирки на пенсионерите.

Сам Волен Сидеров на моменти постигаше повече децибели, отколкото цялото множество в хор.

Прибързано е да правим изводи, че “Атака” губи популярност – вероятно става дума и за лоша организация. И най-вече за липса на пари за плакати и медийна разгласа.

Най-напред Димитър Стоянов изгради тезата за перманентното Априлско въстание, като включи сред участниците “нашите братя, бащи и деди”.

След това една френска дама, представена като заместничка на Льо Пен, изрази увереност, че нейният патрон не само ще стигне на балотаж, но и ще спечели  президентските избори.

Името на Льо Пен обаче звучеше като нещо далечно за публиката, тя повече се вълнуваше при споменаването на името на Бойко Борисов, който очевидно в момента е актуалната мишена.. Заради него даже бе позабравен Ахмед Доган.

Симпатизантите на БСП бяха окачествени от Волен Сидеров, като “шушумиги и педерастчета, на които им пее Азис”. Последваха бурни аплодисменти. И може би защото всичко това се случваше на мястото, където е провъзгласено Съединението, се сетих за словата на Захари Стоянов. Като грубички са ги окачествявали съвременниците, но са възпламенявали масите повече, отколкото сонетите на европееца Константин Величков – примерно.

Кулминация на митинга трябваше да се превърне първото публично представяне на новата политическа звезда Слави Бинев.

Два дни преди това в поредното предаване по СКАТ една зрителка призна, че “Атака” е в кръвта ми, но заради Слави Бинев ще напусна партията.”

“И ще оставите да изтече кръвта ви?” – с разбито сърце я попита водещият но зрителката остана непреклонна.

След словото на Слави Бинев на площада не изтече ничия кръв. Той не  каза нищо ново, но поне не крещеше. Което сигурно се е харесало на по-умерените симпатизанти.

Накрая Волен Сидеров се сравни с Бенковски, който е отворил “в сърцето на тирана една люта рана.” Само че не продължи нататък. А както знаем, по-нататък Бенковски кани Русия “да заповяда”.