Волен Сидеров и обслужващата го телевизия в последните минути преди влизането ни Европейския съюз ни припомниха, че самият Левски е гледал с подозрение към лицемерна Европа и то специално към Западна Европа. Още един повод Волен Сидеров да се покаже като пряк последовател на идеите на Апостола..
Утре обаче друг политик ще намери факт или поне подозрение, че за провала на мисията на Левски вина има и руското разузнаване. Ще се изправи и той пред паметника на Левски и ще тегли една реч за имперските стремежи на Русия, които продължават и днес.
Едно време, а може би и сега, в учебниците по история много се говореше за лукавите и жестоки гърци. В нашия клас имаше една момиче – емигрант от Гърция, което се скъсваше от плач. Но ние не й съчувствахме, защото в нейно лице виждахме пряк потомък на Василий Българоубиец.
По същото време сигурно в някое гръцко училище някакво българско момиче плачеше след урока за зверствата на българските войници по време на окупацията на Беломорието.
Тогава двете страни бяха “вражески” и беше задължително да се използва историята, за да се научим да мразим врага. Защото утре може да воюваме с него и трябва да бъдем мотивирани.
Виждал съм в музея в Скопие снимки на български войници с отрязани глави на местни жители.
Сръбската история е натоварен с какви ли не български жестокости.
Хронистите от 14 век пък са записали как гръцките войници са отвличали турски младенци, варели са ги живи и с бульона са си намазвали лицата.
И не можем да не завършим този много кратък исторически преглед с клането в Баташката черква от “турската паплач” –изразът отново е на Волен Сидеров.
Въпросът не е в това кой за какво е виновен и кой на кого е длъжен. Това е въпрос за историците.
Въпросът е докога парчета от историята ще се използват за замеряне на този или онзи – с единствената цел извличане на политически дивиденти на всяка цена. Тоест – да стигнем до властта на гърба на историята. Историята такава, каквато ние я представяме.
Не е ли време да се замислим - докога ще си служим с историята както китайците си служиха с книжката цитати на Мао Цзе Дун – за всеки случай подходящ цитат?
И докога ще пренасяме нечия историческа вина –реална или манипулирана, върху днешното поколение?
Може ли днешният Илия да носи отговорност за Свети Илия?
Смешно е в една вече европейска страна да се прилага принципа на казармата. “Гонил ме е шоп – казваше Иванчо от Павликени, и сега аз ще гоня шопите”
Смисълът на европейското обединение е в точно обратното – историческата омраза да се затвори в историята и да не се пренася в днешното време. А който злоупотребява с омразата – да понесе отговорност.
Иначе в минутите на прехода между старата и новата година всеки можеше да направи своя избор – едни гледаха напред с “Ода на радостта”, други назад с “Шуми Марица окървавена”. Демокрация.
