Уважаеми Господин Президент на Народна Република България,   Пише Ви Гинчо Минчев – общественик. Най-напред искам да призная голямата си вина пред Вас. Още преди 20 години Вие ми направихте силно впечатление като пишкин момче и три пъти ходих на митингите на ОКЗНИ, които Вие организирахте, и заедно с Вас виках „Турците – в Турция, България – на българите!”.  По-късно Вашите писмо в подкрепа на Милошевич направо ми изпълваха сърцето. Идеше ми –въпреки напредналата ми възраст, да грабна един калашник и да тръгна на бой срещу американските империалисти. На миналите президентски избори обаче не ми харесахте. Знам, че в политиката трябва да се върти гъзеца, но с тия приказки в защита на някакви европейски ценности направо ме разочаровахте. Пък дето полегнахте на турците – думи нямам. Та тогава – признавам – гласувах за Волен. За което дълбоко съжалявам, като гледам как той се нагласи под сянката на Бойко. Като стар профсъюзен деец, възлагах надежди и на Бойко, когато се канеше да вкара в затвора всички, които се гаврят с трудовия народ, но и той ни излъга. Написах му две писма – не ми отговори. Сега ни оставате само Вие, господин  Социален Президент. Изцяло заставам зад идеята за ново Възраждане. Отдалеч се вижда, че Вие сте човекът, който ще се нареди до Паисий, Ботев и Левски, и ще спаси отечеството ни. Готов съм да се боря редом до Вас – доколкото ми стигат силите. Ако намерите нещо за мен, обадете ми се. Аз съм участвал във всички избори като активист – общественик. И една голяма молба – не включвайте в новия си проект разни съмнителни в идеологическо отношение персони. Обединете само здравите сили! А ние сме много в нашето мило отечество. Да живее Възродена България!   Ваш верен съратник Гинчо Минчев  

...пишете по-често постинги...От признателните Гинчо Минчевци!...

Благодаря, за вниманието и оценките,г-не.Съветите които давате са ценни .Варвам в добрите намерения основани на контакти с хората които открито изразяват своето мнение