Току що се връщам от Одрин.
Реших да замина след като в последното предаване на Коритаров стана дума за строителството на нова джамия в София.
Водещият се държеше така, сякаш мнението на народа не го интересуваше.
Затова и хич не ми е жал, че го изгониха.
Обадиха се двама души от народа и попитаха съвсем ясно:
- Знае ли Коритаров, че в Турция разрешават да има само по един храм на най-малко 30 000 вярващи?
- Знае ли Коритаров, че ако в една мюсюлманска страна се издигне християнски храм, онези за една нощ ще га срутят с камъни? Защото страшно ни мразят.
След това се обадих аз и казах, че Коритаров трябва да си ходи в джамията – като толкова харесва рязаните.
То горе-долу така и стана.
Само че сега се чудя на кого да звъня сутрин. Тя Лорчето май си е наш човек, само дето онзи не й даваше да каже какво мисли момичето.
Тъй като аз подхождам отговорно към фактите – не като Коритаров, реших да тръгна към Турция, за да се уверя, че всичко казано от народа онази сутрин е истина.
Така стигнах до първия турски град – Одрин.
Намерих бързо една българска църква - „Свети Георги”. Странно – беше още на мястото си.
Оказа се, че имало още една българска църква. Намерих и нея – казва се „Константин и Елена”. Наскоро беше реставрирана, но нямаше камбанария. Нали знаете, че турците не дават да се издигат християнски камбанарии.
Пресметнах, че при това положение в Одрин трябва да има поне 60 000 православни българи – църквите наистина бяха пълни.
Казаха ми обаче, че местните православни българи са някъде към 8. Или 12. Не знаели точно.
И настръхнах – че те турците сигурно просто не знаят бройката. Сигурно броят и туристите, чиито автобуси спираха пред църквите един след друг. Но като падне сняг и автобусите намалеят, тогава турчилята със сигурност ще забранят църквите ни.
А може и наистина да ги разрушат с камъни.
За това, че трагедията наближава, имам няколко факта.
Из целия град има указателни табели, които показват накъде трябва да се върви към българските църкви.
Има нещо гнило тук – сетих се веднага. Това е все едно ние да сложим табели навсякъде как може да се стигне към една или друга джамия. Абсурд.
Вероятно тези табели са сложени да упътват башибозука, когато тръгне да руши с камъни нашите храмове. Вероятно те ще се съберат в двора на някоя джамия, ходжата ще ги призове на свещена война и като тръгнат ордите – от табела на табела, и ще стигнат, където трябва.
Прави впечатление и това, че улиците около „Констанин и Елена” са наскоро разширени и асфалтирани. Някои се заблуждават, като мислят, че това е направено от градската управа заради официалното откриване на обновената църква.
Аз обаче мисля, че причината е друга. Вероятно по този начин се примамват повече туристи. И когато храмът се изпълни, ще хлопнат вратите и ще започне клането.
А ако башибозукът не се справи, тогава бронирани части на редовната турска армия ще се притекат на помощ – по новите улици ще стигнат за минути.
Така че – това ни чака.
Трябва да помислим какво да правим.
Пътят е един – на оръжие, братя.
Националните предатели унищожиха българската армия и този път няма да можем да повторим подвига на нашите войски от Одринската епопея. Но трябва да сме готови за реципрочни действия.
Те ще бастисат едната църква – ние веднага две джамии.
Те – втората църква. Ние – още 4 джамии.
И т.н.
Ех, защо го няма Коритаров, да му звънна в ефир и да му разкажа тези неща.
А може би е по-добре, че го няма. А аз ще се обадя в СКАТ. Там ме уважават повече.
23.11.2008 23:14
Аз залагам на Вашия не-страх от турските управници!;)
Разкажете други впечатления от града.
Поздрави!
24.11.2008 06:28
24.11.2008 06:55
25.11.2008 07:23
1. Не бива да се учудваме, че разхождайки се из Одринските сокаци няма да срешнем калдаръм, боклук и т.н. Хората отдавна са разбрали кое е хубавото и какво трябва да се направи за да се радват на туристи /поминък е това и то сериозен/. Както и Вие г-н Тодоров се убедихте - постигат го. Къде сме ние? Ами никъде, или по-точно много след тях. Единственият вариант да ги изпреварим е свързан с прилагането на "класическа хитрост" от наша страна - да им дадем за кмет Славчо Атанасов . Те със сигурност обаче няма да го вземат. Какво тогава ни остава, освен с камера в ръка да направим поредица предавания за пловдивските улици. Материали дал господ - дупки , нечистотии и др. подобни. Наближават избори, дано градоначалниците се стреснат и направят нещо за града ни /просто не е за вярване!/.
2. Интересно ще е да се направи материалче и за състоянието на църквите и манастирите в околията. Там разрухата е адекватна с тази на държавата.
3. Направете документално една съпоставка на видяното в Одрин и нашата действителност и оставете всеки сам да прецени къде сме. Тогава да говорим кои са маскари, кои не са.
4. За религиозната търпимост не искам да говоря, само я споменавам просто така, за да се види, че се забелязва в пътеписа. А бяхме добри хора ,г-н Тодоров....!
Жалко г-н Тодоров, жалко! Вашият прекрасен материал предизвика в мен по-скоро тъга.
С пожелания за нови подобни пътеписи - МК.
Не съм съгласна обаче , че в Турция отношението към християните е толкова толерантно. Да, може би въпросните православни храмове , са необезпокоявани , и може би именно защото са туристически атракции.
Факт е обаче , че има случеи на насилие и преследване на християни (само искам да отбележа че не само православните са такива , тук включвам също и католици и протестантни).
През лятото нашумя случей за отвличане на пастор , който е бил изтезеван за да се откаже от вярата си. Не мога да намеря в момента линка , но ето други подобни :
http://www.pravoslavie.bg/content/view/8644/233/
http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2008/01/29/feature-02
http://www.bghk.org/statia.php?mysid=18&t=12
26.11.2008 22:27
ако се заблуждавам отностно душата-правете го.
смятам за спекулация свързването на имена и случки
в една верига,дори това да няма видима цел.
целта може да е веригата-а после е ясно.
ОК
11.03.2009 19:41