Demo :: ГОЛЯМОТО НАДЛЪГВАНЕ 1

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.06.2011 10:28 - ГОЛЯМОТО НАДЛЪГВАНЕ 1

Автор: evgenitodorov Категория: Политика

Прочетен: 2537 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.06.2011 10:30

Сензация – Васа Ганчева взела някой лев, за да похвали. Това не може да бъде новина. Новина би било, ако някой журналист похвали без пари. Грешката на Васа е, че не е делнала парите със своя работодател, а уж разчитала Иван и Андрей да го предупредят. Иначе няма лошо. Не бих укорил по никакъв начин Васа Ганчева, ако в своите коментари поддържаше тезата, че всичко си има цена. И след като има търсене и предлагане и на словото, защо да не се спазарим. Само че няколко дни преди скандала ми попадна вестник „Уикенд”, където телевизионната анализаторка бичуваше чалгата, бездуховността, търгашеството и т.н. Гледам колко хора развяват байряци в защита на духовното, на истинското изкуство, а в същото време си правят своите сметчици. Политици и бизнесмени развързват кесиите за „изкуството” – да не би да ги обвинят, че са бездуховни. Тонове книги и хиляди картини се изкупуват и се заключват, без да достигнат до никого. И никой не търси сметка за безсмислено изхарчените пари. Да си припомним как издателят Иван Гранитски и компанията му обикаляха България и правеха същото като Васа Ганчева – хвалеха срещу заплащане. Само че не вземаха пари на ръка, а продаваха на похвалените кметове хиляди томчета литература, които иначе нямат шанс да бъдат купени някога. Само че на това търгашество му се вика грижа за културата. Десети ноември 1989 година ни завари с десетки складове пълни с прашни „откупки”. Колко ли са творците, които не искат да се върне онази система? Ако един политик признае, че слуша чалга, ще бъде заклеймен и унищожен. Но ако изхарчи 100 хиляди лева пари на данъкоплатеца за някакъв никому ненужен продукт, определен като „изкуство”, ще бъде похвален. Като млад интелектуалец и аз вярвах в безкористността на хората на изкуството. Докато станах свидетел на срамни договорки за откупки, за хонорари, за награди. Има, разбира се, и истински творци, които никога не биха търгували по унизителен начин. Не че търгуването е нещо лошо. Но нека да става честно и открито. А не да се правим на идеалисти, а реално да се борим с нокти и зъби да дръпнем някой лев от държавния или общинския бюджет. В краен случай от Иван и Андрей. Погледнете колко благородни идеи витаят в публичното пространство – да се строят културни центрове, многофункционални зали, галерии, да се правят филми, да се помага на оперите, библиотеките да се пълнят с нови и нови книги, да се организират фестивали, да се върнат почетните звания, да се издигат паметници. И всичко това се поднася като тържество на духовността, което ще ни измъкне от лапите на чалгата, която развращава.Развращават също така моловете, спекулантите, американските филми, телевизията, компютрите. Тоест всичко това, което се самоиздържа в крайна сметка и не ляга на гърба на данъкоплатеца. Между другото борбата с „чалгакултурата” винаги е била част от посланията на един Волен Сидеров. Хайде да замислим кои режими и в кои периоди са се грижили най-много за културата и изкуството. И кои са предпочитали обществото само да реши кое има стойност и кое не.

Нагоре