Уважаеми Господин Борисов,  Надявам се, че освен приключенски романи сте прочели случайно и прочутия роман на Илф и Петров „Златният телец. Или поне да сте го гледали на кино. Там е описан моят прадядо, зицпредседателят Фунт. Той се запомня с готовността си да заеме всяка опасна длъжност и даже да влезе в затвора, предпазвайки по този начин истинските виновни. Така той лежи в затвора при император Александър Втори, при Александър Трети, при Николай Втори, при Керенски и в годините на НЕП… Моят дядо пък е лежал и при Ленин, и при Сталин. Баща ми обаче има чиста биография, става съветски специалист, идвал е да помага на освободената от фашистите България, която му става втора родина. Тук се запознава с майка ми, оженват се и така се появявам аз. В началото на прехода за всеки случай добавих към фамилията си наставката –ов, да не ме гледат накриво някои хора. Уважаеми господин Борисов, Цял живот се опитвах да бъда честен човек и затова в момента съм беден пенсионер. Биографията ми е чиста като бял лист. И като гледам какво става в България, в мен заговори генът на моя прадядо Фунт. Готов съм срещу скромна надбавка към пенсията да поема всеки проветрив пост в тази държава. Може да ме направите председател на Столичния общински съвет. Може министър да ме направите, даже и заместник министър-председател. Аз само ще се водя на тези длъжности, пък Ваши доверени хора ще управляват от мое име. Така колкото да се ровят лешоядите на Яне Янев, няма да открият нищо. Не 15, не 6 – нямам нито един имот. Живея под наем в една сутеренна стая. Нямам никакви трансфери по банкови сметки. Че аз даже нямам банкова сметка. Не дължа данъци, защото няма какво да ми се облага. Чист съм като момина сълза. Така че утре може и за президент да ме издигнете. Ще науча няколко речи наизуст – то и сега като гледам телевизия, знам кой какво ще каже, ще ходя на лов, ако това е задължително…Друго ако трябва да правя, Вие ще ми кажете.   Ваш Стойчо Фунтов   П.П. Ако ми пишете, пишете ми „До поискване”, защото нямам и пощенска кутия.      

До г –н Министър-Председателя
На Република България
Т У К

ОТВОРЕНО ПИСМО
От Лиляна Благоева Андреева
Жив. гр. София ж.к. “Св. Тройца ” бл.174 вх.”А” ап.21 етаж8
ЕГН 49 12 01 65 33

Г-н Министър-Председател,

По професия съм строителен инженер. Имам двадесет години трудов стаж в промишленото строителство.Омъжена съм. Имам две деца и три внучки.Представям се така за да добиете представа за моята квалификация и житейски опит.
Пиша Ви по три повода:
Първо:
Общоизвестна истина е, че корупцията и тероризмът са право-пропорционални на либерализма,толерантността и търпимостта към много на брой религии, идеологии и доктрини.Аз предлагам един единен и единствен делови, инженерно-технически модел за социално,справедливо,стабилно,етично, екологично и хуманно човечно човешко битие.Това е проект, който е съобразен с природните закони, с биологичните нужди на човека и с държавните стандарти на по-развитите държави в Европа и света.
Второ:
Считам, че с този проект трябва да бъде незабавно запозната госпожа Ирина Бокова, а тя в качеството си на ръководител на ЮНЕСКО да го представи за обсъждане пред
Световната Общност.
Трето:
Много ще Ви бъда благодарна ако ми помогнете, тъй като се нуждая от:
-- Държавна сигурност и подкрепа.
-- Безплатно патентоване,печат и пропаганда на проекта ми.
-- Парична осигуровка, тъй като вече двадесет години съм безработна,поради което нямам трудов стаж за пенсиониране.Затова тази година няма да се пенсионирам, въпреки, че навършвам шестдесет години.
--Моля за личен прием, тъй като има неща, които не могат да се споделят в писмо.

С уважение: Инж. Лиляна Бл. Андреева

. 23.11 2009год.
Гр. София

Споровете на поколенията продължават!
И аз ,макар и Бог споря с баба ми за смисъла на живота,за дънките ,
засадите във футбола и арпаджика на лозето,за това Лили Иванова ли е по-хубава или Шакира,дали бозата,лук4етата и бонбоните Лакта са по вкусни от шоколадите Нестле и Милка,дали лимонадата или кока - колата,домашната ракийца или вискито!
Понякога я бутам по стълбите,а после невинно,по младежки я питам КО СТАНА?
Но тя ми е просто баба!
Между нас не бива!
Не!
Не бива