Прочетен: 9608 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2009 15:41
Тя вече може да се намери по пловдивските книжарници - засега.
Може да се поръча и на сайта на издателството „Жанет45” на адрес http://books.janet45.com/books.
Още в първия бяха продадени близо 100 книги. На организирания от издателството щанд можеше да се види опашка от желаещи да получат автограф от автора - имам и снимка за доказателство.
Спирам със самохвалството и за илюстрация препечатвам една от главите.
ЗА БАЩАТА НА БОТУШ КАИШЕВ
Сетих се за един човек, срещата с когото не мога да прескоча.
Става дума за писателя Димитър Инкьов, известен на някогашните слушатели на “Свободна Европа” като Велко Верин. Който е слушал навремето черни радиостанции, не може да не си спомня предаването “Весела неделя” с главен герой “легендарният партизански командир” Ботуш Каишев.
Ако трябва да бъда искрен, хуморът на Велко Верин от онова време не изигра особена роля върху крехкото ми юношеско съзнание. Пропагандните внушения бяха не по-малко директни от тези, които се изливаха от официалните медии, така че имаше моменти, когато даже врътвах копчето и започвах да търся друга станция – по същото време по румънската “Свободна Европа” вървяха музикални класации, ако не се лъжа. А упадъчната музика май прекрояваше мен, младия комсомолец, по-успешно, отколкото фейлетоните на писателя –емигрант.
През 2004 или 2005-а Димитър Инкьов посети Пловдив във връзка с издаването на историите за Ботуш Каишев в книга. Решихме да го поканим в студиото, намерихме връзка с издателите му и те го доведоха в телевизията. Разговорът води колегата Любомил Лазаров, аз само посрещнах госта и изслушах предаването, така че не мога да кажа, че съм бил близък с Инкьов. Но този един единствен час заедно няма да забравя никога. Мисля, че този човек даже ми даде някакъв кураж в живота.
Димитър Инкьов ме накара да повярвам, че и българинът може да мисли като европеец и по-важното - да отстоява своята философия.
Нагледал съм се на хора, които направиха много за европейската интеграция на България, но когато застанат пред камерите /особено когато има открити телефони/, започват да заиграват с евтини патриотични приказки. Гъделичкат аудиторията и тя ръкопляска.
Мога да напиша наръчник за това какво се харчи на пазара на приказките. Номерата са толкова евтини и толкова е лесен пътят към сърцето на българина, че чак ми става обидно.
Димитър Инкьов се държа невероятно достойно. От първата до последната минута не изневери на себе си. Зрителите му вдигаха удобно топката и трябваше само да каже как циганите са виновни за бедите ни, за да пожъне овации, но Инкьов не се поблазни от евтината телевизионна слава. И обясни кротко, че циганските номера не могат да виреят в Европа, защото там просто няма кой да купува краденото. Така че ние ще продължаваме да си живеем заедно. Просто сме в една хранителна верига.
Атакуваха госта от ляво и от дясно, но той продължи да бъде просто себе си. Един българин, прегърнал онези европейски ценности, които дават надежда на милиони хора, че животът ще бъде по-добър, ако хората не се делят и не се мразят.
Повярвах му. Почувствах се горд, че има такъв българин. Макар да знам, че такива признания не вървят на пазара. Или както ме предупреди тези дни един зрител при подобен случай: ”Г-н Тодоров, вие не съзнавате ли на какъв риск подлагате рейтинга си?”
Опитвах се да защитя “мръсния комунист” Анжел Вагенщайн…
А сега продължавам за “мръсния антикомунист” Димитър Инкьов. Попитаха го кой е първообразът на Ботуш Каишев. Двете истории, които чух тогава, ще се опитам да предам по памет – така, както ги разказа гостът. Може би Инкьов ги е описал и някъде в книгите си, но въпреки това се изкушавам да ги повторя.
“ Работех около 1950 година в Радио София. Веднъж си приказвахме нещо с партийния секретар на радиото и той от дума на дума ми заговори за световната революция. И за това толкова ли нямало кой да каже на другаря Сталин да хвърли някоя и друга атомна бомба над Америка.
- Че тогава могат да загинат сто милиона души” – опитах се споря с колегата.
- Че какво са 100 милиона пред победата на световния комунизъм?” – отговори ми съвсем убедено партийният секретар.”
Втората история е свързана с партизанския командир Денчо Знеполски. След като става един от първите генерали на новата власт, той неочаквано е арестуван като “враг са партиен билет”, обвинен е в шпионаж в полза на Тито и в опит да убие самия Сталин. Изпратен е в Белене и след развенчаването на култа към личността е освободен.
В Белене е подложен на нечовешки мъчения – сам признава, че неговите другари са минали по жестокост фашистките си колеги. Особено се отличавал някакъв капитан, който скубал косата на затворника на цели кичури – откъсвайки и парчета от скалпа.
Идват промените, Денчо Знеполски отказва да повярва във вината на Сталин, но все пак се радва на свободата. И тъй като няма работа, Димитър Инкьов и неговите приятели му дават на напише нещо под чуждо име срещу скромен хонорар и така да преживява. Докато един ден – опитвам се отново да възпроизведа разказа на нашия гост:
“…Един ден Денчо се появи в редакцията в генералска униформа. Бяха го реабилитирали напълно и назначили за шеф на Военната академия. “Партията е справедлива, Мите” – радваше се Денчо. Макар на главата му още да не бяха зараснали раните от скубането.
Тръгнахме да се разходим по софийските улици – денят беше хубав, а и животът напред изглеждаше по-добър.
Неочаквано срещу нас се зададе някакъв офицер. Само като видя Денчо с генералската униформа и замръзна. Оказа се, че това е капитанът –изверг от Белене. Двамата се размениха по няколко думи, чух само, че офицерът уплашено се извиняваше:”Аз мислех, че сте враг, другарю генерал.”, след което продължихме с разходката.
Попитах Денчо дали няма да направи нещо срещу палача, но моят приятел само вдигна рамене.
“Но той сигурно ще продължи да измъчва невинни хора.” – продължих да настоявам за справедливост.
Тогава генерал Денчо Знеполски се спря, погледна ме с добрите си сини очички и каза:
- Та той е мислил, че съм враг, бе Мите…”
И тогава разбрах, че истинският комунист е непоправим.”
Преразказвал съм тази история десетки пъти. Но много странно – повечето от слушателите ме поглеждаха странно след финала със сините си очички. Очевидно не можеха да разберат какъв е смисълът. И с какво тази история може да промени един човек, да го накара да напусне родината си, да започне нов живот от нулата и години да посвети на описване на “милиционеро-социализма”…
На следващата година тумор в мозъка уби Димитър Инкьов…
А аз продължих да разсъждавам дали има и “милиционеро-капитализъм”
и как ли изглежда съвременният Ботуш Каишев…
И все се каня да прочета някоя от детските книжки на Димитър Инкьов - последните десетилетия от своя живот той посвети на децата.
Дали е смятал, че е безсмислено да се опитва да променя възрастните?
Няма да забравя как като малък, преди да тръгна на училище слушахме в къщи радио-имаше мощни възгласи БКП, БКП! Някакъв конгрес май беше. " Много важно" - казах аз. Родителите ми, горките се стреснаха и ми казаха, че така не се говори.
Смешно ми беше, възрастни хора така да се прехласват, чак да се задавят от викане.
Характерния му глас, също бе подходящ, за смеха, който предизвикваше ...
Не знам ... от него ли бях чувал, онази история ...
за младото комсомолче, което, като се провалило навсякъде, накрая Партията го изпратила, да въвежда "Ломските ямки" в някакво ТКЗС ...
Та почнали селските жени, да му се свалят, и да не копаят както трябва.
А той укорил една от тях:
"Лелко, не се заглеждай в мен, а виж, че дупката ти е малка"
А тя веднага викнала към другите:
"Елате да видите първия мъж, дето търси по-голяма дупка"
05.04.2009 10:57
А що се отнася до случката с този генерал, мисля, че всеки от нас има подобно преживяване. Ето аз имам в родния си Странджански край един чичо, който всеки ден псува Станишев по телефона. но щом го попитам - за кого ще гласуваш, той мигом ме "прострелва" - че как за кого,за партията...И така го казва - с чувство, с гордост някаква...
Е,за какво повече да говорим...
С поздрав: Димо Райков
dimoraikov.blogspot.com
dimoraikov.skyrock.com
Поздрави, Евгений Тодоров!
11.04.2009 14:37
20.10.2012 03:29
20.10.2012 10:05
20.10.2012 14:59
20.10.2012 15:41
20.10.2012 15:42
20.10.2012 16:28
22.10.2012 10:03
22.10.2012 14:08
22.10.2012 22:22
24.10.2012 03:22
24.10.2012 14:49
24.10.2012 15:00
26.10.2012 04:28
27.10.2012 11:53
30.10.2012 12:58
02.11.2012 01:14
04.11.2012 09:23
05.11.2012 22:23