Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2008 18:55 - СПИРКА „БЪЛГАРИЯ”
Автор: evgenitodorov Категория: Политика   
Прочетен: 3890 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 27.10.2008 00:00


  Не знам дали най-после избрахме какъв да бъде символът на родината ни.

Ако още не сме – предлагам това да бъде автобусната спирка, която се вижда от балкона ми.

Имам и по-добри изгледи – Родопите, пловдивските тепета, една гора…

Но нищо не ме подтиква така към размисъл и обобщения, както спирката.

Нарекъл съм си я спирка „България”.

Когато дойдох да живея тук, на нейно място си имаше поляна. Сутрин се чуваха хлопките на овцете, които пасяха.

Един ден дойдоха булдозерите и прекараха път.

Кварталът всъщност повтаряше историята на България – макар и с известно закъснение.

Точно под прозорците опънаха жици за тролейбусите, така че станахме свидетели и на масовата електрификация.

Поляната се превърна в обръщало за тролеите и направиха спирката. За едни това беше последна спирка, за нас – първа.

След това удължиха линията и спирката стана просто една от многото.

Първо имаше само табела с номерата на минаващия градски транспорт, след това сложиха и навес. До него изникна и будка, от която човек можеше да си купи вестник и даже да го прочете, докато чака.

Под навеса на спирката завариха няколко железа и се получи нещо като пейка. Неудобно, но здраво.

Дойде 10 ноември 1989 година.

Свободата на словото се почувства веднага. Изникнаха още две барачки за вестници, около тях сложиха и стойки – за да се събере цялата свободна преса.

Спирката обаче не се променяше, даже ставаше все по-грозна.

Преди десетина години я промениха основно. Тенекията смениха със стъкло.

На мястото на железните седалки сложиха пластмасови – оранжеви и ергономични.

Не стигаха за всички, но поне даваха някакъв цвят на сивия пейзаж.

Само след три дни някой строши първата седалка. За две седмици не остана нищо.

Гледах и разсъждавах. Каква е тази човешка злоба, която кара хората да унищожават  нещо, което е за общо ползване? Нещо, което е направено с техните пари. И с техните пари ще трябва да се поправи.

Годините минаваха, но никой не поправи седалките.

Докато чаках автобуса, продължавах да размишлявам.

Хората стояха прави и гледаха с омраза минаващите коли. И ако имаше възможност, щяха и тях да потрошат.

Може би седалките бяха унищожени в името на равенството. След като няма седалки за всички,  да няма за никой. И всички да стоят прави.

И от стъклата не остана нищо. Някои бяха потрошени, други вече са покрити с десетки слоеве афиши.

Когато се появи нова спирка, първи я нападат представителите на малкия бизнес. Техните листчета с обяви и рекламки привличат вниманието на чакащите – докато не се появят лепачите на големите афиши и облепят всичко.
Постепенно започнаха да намаляват хората, които пътуваха с автобус. Едни си купиха коли, други просто изчезнаха. Изчезнаха и тролеите.
Аз останах.

Докато чакам, се запознавам с променящата се мода в областта на чалгата. Отдавна я няма Сашка Васева, по-рядко се явява Глория, на по-новите не мога да запомня имената.

Афиш за театър и кино не съм виждал отдавна.

Най-динамична е картината по време на избори. Когато се прибирам, намирам спирката облепена отгоре до долу с един и същ портрет. На сутринта картината е съвсем различна. Бойни групи от политичета на тийнеджърска възраст са изпокъсали лика конкурента и са сложили върху него своя любим кандидат.

До вечерта обаче всичко е основно обновено.

Изборите минават и спирката заприличва на парцалена топка. По-скоро – на парцалена кутийка.

От пет години има решение да се направят нови спирки – конкурсът спечели фирма, която е подставено лице на един друг човек, трети пък иска да поеме изпълнението. Не могат да се разберат кой колко да открадне и сега ще се съдят с общината.

На хората обаче нищо не им прави впечатление – свикнали са на всичко. Имам чувството, че вече не забелязват нито предизборните плакати, нито звездите на поп фолка, не четат и малките обяви. Все по-рядко си купуват и вестници.

Само когато вали, се сещат че има спирка.

Аз обаче си я гледам всеки ден и й се радвам.

Моята спирка „България”.

 

 

 

 

 



Тагове:   България,


Гласувай:
1



1. анонимен - БРАВО!
01.11.2008 23:24
100-%-НА ИСТИНА!

би било дори смешно, ако не беше за плач!
цитирай
2. zaw12929 - Спирката ви е добра
02.11.2008 07:11
и приказката за лъжливото овчарче поучителна- никой не се трогва от лъжите на медиите и тези в Интернет- също. Омръзна да ни унижават. Погледнете ,послушайте по радиото "нравоучителните дииалози" на интелигентите, те всички казват на водача, ние само знаем как а кой ги слуша - какво се е променило във войната по пътищата. За кражбите- всеки сочи, че се краде, но не посочва имената на крадците, а иска да ги хване полицията. Грешките са у всеки от нас и като се интегрират става един голям гаф, за който сами сме си виновни, дето се петним един друг даже без доказателства и...няма да ни узреят тиквите. Вече падат слъни...!
цитирай
3. анонимен - Spirka Bulgaria
02.11.2008 09:49
Великолепно! Какво ли би написал Алеко???! Може би: "Българио, не си мръднала и на йота....
цитирай
4. martiniki - колко прозорливо и
28.06.2011 08:58
много тъжно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evgenitodorov
Категория: Политика
Прочетен: 4614432
Постинги: 329
Коментари: 2374
Гласове: 2828
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031