Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2008 18:06 - ДО МАРМАРИС И ОБРАТНО ИЛИ ЗА УПАДЪКА НА ИЗТОКА
Автор: evgenitodorov Категория: Политика   
Прочетен: 4727 Коментари: 7 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

           

Ако някой се е притеснил, че от доста време не съм написал нищо, обяснението е просто. Появи се възможност за ГПДВ и се възползвах.

ГПДВ означава „Гъз път да види”. И няма по-добра илюстрация на тази форма на почивка от едно пътуване до Мармарис за 4-5 дни.

В началото лекомислено се задоволих с кратка разходка из Гугъл-а, задавайки „Мармарис, автобус”,  научих часа на тръгване на десетки български линии, но никоя агенция не посочваше часа на пристигане. Планираните 8-9 часа в крайна сметка се оказаха двойно повече. Но това си е мой проблем, защото всички останали от групата бяха напълно наясно с пътя. И вече бяха ходили по няколко пъти на турско море за разлика от мен.

Всъщност аз и затова тръгнах. Темата за впечатленията от турските курорти става все по-честа в разговорите на българите в края на лятото, а аз и тази година нямаше да имам повод да се омешам. Та реших да хвана последния влак т.е. автобус в южна посока.

Всъщност за мен това си беше пътуване на Изток. Очаквах да видя, пипна и вкуся неща, които в нашата поевропейчена родина стават все по-редки.

Нещата обаче се развиваха като трагедия – ако приемем, че в основата на всяка трагедия стои разминаването между мечта и реалност.

Вместо на Изток автобусът като че ли отиваше на Запад.

Вместо арабски писмени знаци навсякъде изникваше латиница.

Вместо с „насълсън” ме поздравяваха с „хау а ю?”, а в Мармарис минаваха направо на „Как себя чувствуете?”.

Оставаше обаче последната надежда за среща с една друга цивилизация – източната кухня.

Десертите си бяха според очакванията.

Системата „он инклузив” караше туристите да си пълнат чинийките догоре със сиропирани сладости, но не можеха да изядат и половината. Организмът им биваше завладян от онова източно състояние, което и при нас се нарича с точната дума „байгън”.

Първото разочарование дойде от туршиите. Пробвах и краставички, и мешана, и чорбаджийски чушки, но всичко, което опитах беше силно солено, но не и кисело. И доста под нивото на родната консервна промишленост.

Второто и най-силно разочарование дойде от чорбите. Представях си, че ще бъда посрещнат от един казан с истинска шкембе чорба, но не би.

Чорбите всъщност си бяха обикновени супи – пилешка, зеленчукова, от лук, грах и т.н. И всички си приличаха. Веднъж само изкараха любимата от детството ми „трахана”, но и тя се оказа с вкус на европейска крем супа.

Изправен пред провала да ида до Турция и да се върна с корем пълен с крем супи, тръгнах по някаква улица в търсене на шкембе чорба, но и там картинката беше същата. Проучването извади на бял свят и друг тревожен факт – в менютата не открих даже таратор.

Разходката из мармариската чаршия обаче имаше друг отличен резултат. Успяхме да купим на голяма сметка локум. Защото как щяха да пуснат автобуса ни на границата, ако не бяхме натоварили поне един тон локум за почерпка.

Та едно устато турче рекламираше своя локум на турско – английски така „Биг бокс локум,  беш бокс –он лира”. Тоест една бая голяма кутия излизаше само два лева. Имаше поне 7 -8 вида, но ние взехме най-вече от кутията, на която пишеше на чист български /а може би на руски/ „афродизиак”.

Оставаше ни само една нощ, още не се знаеше какво ще се случи, затова не беше излишно да имаме и такъв чешит локум.

Хотелът беше пълен с рускини, но не ходеха на групи – както едно време на нашето Черноморие, а на двойки – със съпруг или с мамаша. И се оказа, че сега отцепването е още по-трудно.

Един от групата успя да направи невъзможното, но многочасовото ухажване в бара /добре поне, че при „он инклузив” свалката на територията на хотела не се отразява на джоба/ завърши със сакралната реплика „не хочу на одну ночь, хочу на всю жизнь”.

И никакви цитати от литературната класика, че някой път трябва да се спре мига и да се изживее, не помогнали.

Големият удар направихме на връщане.

Пропуснахме по някакви причини планираното „фаст фуд” заведение и попаднахме в по-обикновено крайпътна кръчма.

И там открих истинска ПАЧА. Не много тлъста, с чесън и лютиво.

Кръчмарят веднага разбра, че има пред себе си ценител на източната кухня и се провикна тържествуващо: „Буз айрян, буз айрян!”

С пача и буз айрян вече усетихме докосването на Изтока. Най-накрая.

След няколко часа пресякохме границата.

На метър преди българския герб и емблемата на Европейския съюз ни посрещна камара боклук. В Турция просто бяхме забравили за този проблем на цивилизацията.

Нещо се беше объркало – уж вече се движехме от Изток на Запад, а то май ставаше обратното.

На пловдивската автогара ме посрещнаха три шкембеджийници. Само дето айрянът не беше достатъчно буз.

Сутринта в кафенето извадих едната голяма кутия с локум, в този момент влезе един комшия, видя я и каза:

-         Това от онези мошеници от чаршията в Мрамарис ли си го купил? Я виж колко е локумът вътре.

Беше прав. Вътре в голямата кутия имаше съвсем малко празно пространство с десетина локумчета големи колкото бобени зърна.

Хапнахме по едно-две парченца, напразно очаквахме действието на афродизиака, но изглежда количеството се оказа недостатъчно.

Ако отида пак, ще купя поне 20 кутии.

И ще си нося шкембе чорба от вкъщи.



Тагове:   Мармарис,   обратно,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Rosen
28.09.2008 18:44
Az lichno se chustvam prekrasno vinagi kogato lipsvash
цитирай
2. анонимен - И аз да кажа
28.09.2008 19:58
Уважаеми г/н Тодоров, моите поздравления за тук написаното. Но за съжаление, ми се струва че много малко народ ви е разбрал,да не кажа че народа не се интересува май от това което на Вас вие направило впечатление, липсва драмата, украската в по тъмен тон, нещо по така пошло...с 2 думи нещо от ежедневието на българина....иначе на мен ми хареса, понеже си е истина. 37% от българите са посетили само за тази година тези места, мислите ли че на 37% са разбрали това коетоп се опитвате по доста културен начин да им натикате в носа....едва ли.... поздрави
цитирай
3. artanis - На мен пък ми хареса
28.09.2008 20:21
Добре дошъл обратно, Евгени.
цитирай
4. анонимен - за inclusive-то, нека да е all все ...
28.09.2008 21:29
за inclusive-то, нека да е all все пак!
цитирай
5. liliahristova - Тръгнал си с големи очаквания,
28.09.2008 21:38
затова си и разочарован. За повечето българи почивката в Турция просто замества нашето Черно море. И в Мармарис, и в Кушадасъ вече навсякъде се чува предимно българска и руска реч, все едно си в Китен или Приморско, или по другите наши крайморски градчета. Малоазийското крайбрежие беше привлекателно за западняците допреди 5-6 години. След като му се наситиха, те потърсиха други "дестинации", а комшиите се обърнаха към туристите от бившите соц-страни.
цитирай
6. анонимен - змей горянин
29.09.2008 00:29
Малко пояснение, 37% българи са посетили –били са на почивка в Турция и Гърция,за това пък, няма и 10 % чужденци са посетили БГ, това го чух днеска по една от програмите на БУЛСАТКОМ...това исках да кажа.С2 думи доста народ посещава съседите ни, няма лошо, ...като обслужването у нас не е на ниво.
цитирай
7. анонимен - За сметка на това пък нашите хоте...
29.09.2008 09:07
За сметка на това пък нашите хотелиери отчитат пореден връх в туристическата година/ много турист малко печалба/ но сега като хукнат пенсионерите на SPA почивка /спонсорирани от парията столетница/ ще се отчете поредния връх в туристическия бизнес А пък ние дето ни дерът по девет кожи само ще благодарим на бога че поне са ни оставили въздуха който дишаме безплатен и най важното не гледат под юграня колко тека сме направили на благоверната през ноща. Хвала на тази държава и на нейните управници хвала Благодаря ти Партию любима за грижите с които ни обгрижваш Благодъръ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evgenitodorov
Категория: Политика
Прочетен: 3519701
Постинги: 329
Коментари: 2374
Гласове: 2828
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30