На снимките, показващи младежкия ентусиазъм на Бузлуджа, можеше да се видят фланелки и знамена с образите на Ленин и Сталин.
Помислих си още в този момент дали младите социалисти са чели „Архипелагът Гулаг”?
В този момент Солженицин вероятно е умирал. Не знаех.
Ако беше видял тези снимки, какво би направил? Дали не би се опитал да събере сетни сили?
Когато през 1989 година успях да се сдобия с прокълнатата творба, многократно си задавах един единствен въпрос – дали ако тази книга бе видяла бял свят в страните, където бе забранена, щеше да се ускори разпадането на системата, създадена от Ленин и Сталин? Такива книги би трябвало да променят историята.
С „Архипелагът Гулаг” не може да се спори с рационални аргументи – такава е силата на този документ. Може да се спори само с аргументите на силата.
Помня, че обвиняваха Солженицин в предателство. Вместо да спорят с фактите.
Българските писатели с изключение на четирима заклеймиха предателя – без да знаят за какво става дума.
Някои хора смятаха, че така – с едно просто вдигане на ръка, ще унищожат един човек и едно дело. Солженицин за тях беше демон, който трябваше да бъде прогонен от правата вяра.
И днес ние със същата лекота заклеймяваме хора на словото и идеи – без да ги познаваме. Искаме да ги няма. Ако можем да им вземем българското гражданство – и проблемът да се реши.
Солженицин си отиде.
Сталинисткото мислене, уви, го надживява.
Преди 40 години някакъв благодарен приятел на баща ми искаше да ни направи най-скъпия подарък. Пренесе тайно и рисковано от Югославия двата тома на „Раковия корпус” – „Odjel za rak”. Само аз поназнайвах този език, четях бавно, с речник в ръка, и след това разказвах тайно прочетеното.
Героят на романа побеждава рака. Тогава си помислих, че Господ или съдбата са пожелали тази победа. Защото е трябвало да се разкаже още нещо.
„Архипелагът Гулаг” още не е бил написан.
Когато най-после романът излезе в „Новий мир”, видях списанието на две много странни места.
На бюрото на председателя на тогавашния Комитет за телевизия и радио - човек, който минаваше за партиен номенклатурчик. И на бюрото на един завеждаш отдел в Окръжния комитет на БКП н Пловдив.
Беше ми много интересно как тези хора възприемат написаното? Дали обсъждат помежду си книгата или просто мълчат? Вярват ли й или не?
Всеки има право на свой отговор.
В едно обаче съм сигурен – че усмихнатите младежи от Бузлуджа не са отваряли книгите на Солженицин. И сигурно биха искали него да го няма.
Впрочем него вече го няма. Засега физически.
05.08.2008 09:05
05.08.2008 14:15
05.08.2008 20:48
05.08.2008 21:35
А и ми е интересно какво толкова лошо има в млади хора на Бузлуджа? От къде следва логиката, че като си млад трябва да си десен?
Между другото имах шанса да се запозная с Тодор Живков последните години на живота му - много интересен човек -вчера се навършиха 10 години от смъртта му - Генадий защо не написа нещо по повода?
06.08.2008 19:14
Колкото до проблема може ли човекда бъде млад и десен - тъкмо напротив. Младите би трябвало задължително да са леви - имам предвид класическото ляво, а не сегашното менте-ляво. Но да бъдеш млад и сталинист е същото като да бъдеш млад и фашист. Ако трябва да бъда искрен, сталинисти има във всички партии, в някои даже повече отколкото в БСП
От автора
Конюнктурен дотолкова до колкото сред творчеството му вече започва да губи своя смисъл (всички разбрахме колко е зле архипелага Гулаг). Като пример за писател излязъл от конюнктурата си бих ти посочил Оруел - при всички положения също използван от запада срещу комунизма, но изведнъж оказал се пророк на обществото, което изграждаме.
В разни конюнктури, разни нечестивци се опитваха да го използват за свои цели, защото тежеше много.
Темата е прекалено дълга.
Виж, прочитът на "Архипелага" като антикомунистическа книга е повърхностен. Това е изследване на дълбинната човешка природа, което няма как да остарее. Инак е истина, че консуматорите в наши дни не са проницателни читатели на подобна литература. Западът пък я декласира, след като постигна политическите си цели. Ще се присети отново за нея след някоя и друга година, когато, както уместно отбелязваш, и Оруел ще бъде актуален.
11.08.2008 07:36