Прочетен: 2875 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2008 20:23
Реших тази вечер да зарежа колата и да се кача на автобуса – не бързах за никъде.
Вътре беше тихо и спокойно. Пътниците се връщаха от работа и си личеше, че са уморени.
Наближихме най-задръстеното кръстовище по маршрута и спряхме. От опит знаех, че ще изпуснем два пъти зеленото, но на третия път щяхме да минем.
Далеч в по-трудна ситуация се намираха тези коли, които се опитваха да излязат от пресечката вдясно – току преди светофарите. Те нямаха никакъв шанс да се включат в движението, освен ако някоя от колите преди нас или след нас не ги пуснеше от добри чувства.
Доброто чувство най-неочаквано прояви шофьорът на нашия автобус. Той спря преди пресечката и свирна, за да подкани колегите си отдясно да побързат да заемат освободеното място пред нас.
И в този момент се чу гневен глас:
- Що ги пускаш тия бе?
Протестираше някакъв човечец от задната седалка.
Шофьорът едва ли чу протестът, защото продължи да пуска пред себе си и следващите коли.
- Стига ги пускай бе, педераст – продължи да протестира човекът.- И четирите ли ще ги пуснеш, твойта мама…
Опитах се огледам четирите коли, предизвикали неочаквана реакция. Не бяха трошки, но не бяха и от най-скъпите. Вътре в тях едва ли пътуваха депутати или някой друг, който да възбужда народния гняв.
Огледах протестиращия пътник. Имаше смачкан вид.
Помислих си – дали човекът не беше преживял тежък ден, дали не бяха го мачкали от сутринта до вечерта?
И накрая на деня му беше останалото единственото малко удоволствие – да пътува по път с предимство. Да гледа през прозореца и да се кефи на онези нещастници, които чакаха кой знае откога пред знак “стоп”. И да ги подминава като малка гара.
Беше попаднал обаче на лош шофьор.
Със сигурност утре щеше да смени автобуса…
18.04.2008 01:56