Има един природен закон, който учените отдавна са открили – че на всяко действие отговаря съответното противодействие.

Казано по-просто – никой натиск не минава без последствия.

Като удариш боксовата круша, тя се връща обратно и може да ти разбие носа.

Историци, етнолози, психолози твърдят, че този закон важи не само за неживата материя, но и за хората.

За съжаление много политици се правят, че такъв закон не съществува. Или може би знаят за него, но се надяват той да сработи по-късно – когато вече са обрали плодовете от политическата сцена.

Да не правим преглед на старата и новата история – да се ограничим само с няколко близки нам епизода.

Българските турци през 80-те години смятаха за непрестижно да говорят на майчиния си език на публични места, държавата обаче започна да решава въпроса с малцинството с твърда ръка и резултатите сега са видни.

Така че ако някой си мисли, че с натиск ще реши който и да е етнически въпрос, жестоко се лъже. Също така, ако някой си мисли, че лекомисленото използване на езика на омразата – като част от националистическата риторика, не оставя никакви последствия – също се лъже.

Попарата на Закона за натиска  изсърбаха с пълна сила братята сърби.

Милошевич си помисли, че с насилие ще запази великата държава и себе си начело, но господ го взе при себе си преди да види развалините на своето недалновидно дело.

Ако възходът на Милошевич и неговата политика са илюстрация на действието, независимостта на Косово е илюстрация на противодействието.

Ако искаме да има мир в България, най-добре е да въведем в училищата изучаването на най-новата история на Югославия.

Слава богу, че засега сме силни само на думи.

Няма ден в който някой наш патриот да не се изрепчи и да не заяви, че Македония си е българска.

Тук няма леви, десни, сини, червени, жълти и кафяви – всички сме единодушно по този въпрос.

Вестниците в Скопие обаче не са съгласни с нашата позиция, оспорват я и което е по-лошото – присмиват ни се. На моменти - не без основание.
Тези дни уважаваният журналист от началото на прехода Петко Бочаров съвсем сериозно призова нашето правителство да "удари с юмрук по масата", за да бъде принудено македонското правителство да спре неприятните писания на скопските журналисти.
По същия начин години наред съветските ръководители удряха по масата, а от Запад им обясняваха, че пресата при тях е свободна да пише каквото си иска.

Ние се утешаваме, че всичко край Вардара е резултат от срах, насаждан от “комунисти и сърбомани”.

С което още повече обиждаме нашите братя, обявявайки ги за страхливци.

Както обиждаме българските турци, обявявайки ги за послушни и безсловесни твари, които под строй от страх гласуват за Доган.

Преди няколко години един македонски политик, известен със симпатиите си към България, открито заяви, че патриотичните речи, които се чуват откъм София,  пречат, а не помагат на тези, които работят за общото бъдеще на двете страни.

Дали сърбоманската политика не по-далновидна?

След войната Тито обяви Македония за свободна република.

“Свободна република” – как гали ухото.

Докато нашите изцепки звучат като груб натиск. И резултатът е налице.

Както и да си го обясняваме.

Дали политиците не трябва да карат всяка година опреснителни курсове по  физиката?

 

Имам чувството, че в изкривеното ни общество някои уж общиовалидни закони не са такива, както в останалия свят. Даже и физичните май.