Последните седмици се случиха няколко неща, които ще се опитам да навържа и да сложи в общ кюп.
На изборите СДС се представи като никога слабо, даже синята крепост Пловдив рухна. Опасявам се – завинаги.
По същото време в Пловдив се провеждаше Международният телевизионен фестивал “Златната ракла” – реално ведомствено мероприятие на БНТ. Гвоздей в програмата бе специалното ведомствено участие на “Мосфилм”.
Малко по-късно Пловдив отбеляза 50-тата годишнина на паметника на Червената армия, известен като “Альоша”. Специалисти по тържествата отбелязват, че церемонията е затъмнила по мащаб и илюминации Деня на Съединението, който е не само ден на града, но и официален национален празник.
Член на организационния комитет по организиране на юбилея беше доскорошния кмет Иван Чомаков – допреди 8 години лидер на СДС.
На мизерните протести на репресираните от комунизма не обърна внимание никой.
Никой не обърна внимание и на деня 10 ноември, който последва празника на Альоша.
Както и на годишнината от рухването на Берлинската стена.
Никой не се трогна и на публикациите на “Шпигел” за това как българските граничари са разстрелвали опитващите се да минат през нашата граница граждани на тогавашната ГДР.
Някои сигурно вече се опитват да намерят общия знаменател – реставрация на комунизма, дългата ръка на Москва или нещо подобно.
Мисля, че става дума за нещо по-различно.
Чух аргумените на десетки пловдивчани, приемащи безрезервно Альоша като символ.
Повечето нямат нищо общо с БСП или с Москва. За тях гранитният паметник си е просто наш, български. Част от една нова ценностна система, която е широко отворена за митологиите.
Те са представители на едно ново поколение. Поколение обединено не като възраст, а като мислене.
Или може би като липса на мислене.
В тяхната любов към гранитния воин има даже нещо като протестен вот.
Протестен вот срещу тези, които оспорваха мястото на “нашия паметник” на най-високия пловдивски хълм.
Защитниците на Альоша не разсъждават – те никога не биха се запитали дали пък същият Альоша не е издигнал Берлинската стена?
Не е нужно да се правят исторически анализи – аналитичността само уморява. А и изисква известно натрупване на знания.
Любовта към Альоша, поведението при изборите и ред други неща са вече само на емоционална основа. Ако инатът е емоция.
Може би има различен инат – българският е основан на нежеланието да се усложнява живота с мислене.
Може би сме уморени от дилемите на безкрайния преход.
И вече започва началото на края.
Началото на една депресия
Японска живопис.XIX - началото XX век.
И в днешното съвремие докато Альоша стърчи на едното тепе над главата му прелита някой F-16 от базата в Граф Игнатиево .....
http://www.plovdiv24.com/news/16903.html
И на мен ми направи впечатление, че никой не отбеляза раждането на демокрацията. Дали защото беше с фатален изход?
13.11.2007 03:54