Изборите минаха – дойде време да се оправят сметките. Най-напред си получиха парите застъпниците. Този символ на демокрацията – гражданския контрол върху изборния процес, в България започна да се превръща в легален начин за купуване на гласове. Партийни активисти с многогодишен стаж сложиха баджа на вражеска партия – и си отработиха парите. Купените в ромските махали отдавна са изхарчили левчетата и сега чакат нови избори. Вече са забравили не само партията, за чиито кандидати са гласували, но и заветния номер, който дълго време им беше набиван в главите. Всъщност истерията около купуването на ромски гласове и изборният туризъм откъм Турция до голяма степен послужиха за димна завеса, зад която да се скрие тоталният разпад на демокрацията в България. Въпросът е кое в основата – продажността на българина или многогодишните усилия на политиците, да го обезверят до такава степен, че да му е все едно, какво ще прави в изборния ден. Дали ще пусне бюлетината с омерзение или ще търси кяра – макар и малък, в цялата работа.  Който взел – взел. Сега трябва да се дава.  Успелите да влязат в общинските съвети рапортуваха успешно на своите спонсори и сега чакат поръчките. По-опитните вече се оглеждат за сродни души – за да си разменят гласове при прекарване на отдавна планираните далавери. Загубилите обаче се чудят, какво да правят. И търсят виновници. Искат касиране на изборите, макар да знаят, че това са глупости. Но все пак, трябва да има някакво извинение за проиграните чужди пари. Пиарите им, които обещаваха чудеса, сега са си изключили джиесемите. Надяваме се, да са си взели парите авансово. Тези дни се оформят още няколко фронта на напрежение при разчистването на сметките. Първият е свързан с ракетите-носители. Няколко български партийки, които имат електорат, колкото един файтон, но вдигат непрестанно шум за един стадион, за да не се забравя името им,  минаха по градчета и паланки и обещаваха на местни бизнесмени, сигурен избор срещу определена сума. Определена сума за определено място в листата. Някъде верните партийни членове въстанаха срещу тази търговия и тогава бе възприет компромисния принцип “партиец-бизнесмен, партиец-бизнесмен”. Там, където предизборното надцакване наложи влагане на извънреден ресурс, формулата беше сменена “бизнесмен – бизнесмен и чак тогава партиец”. Което пък доведе да вътрешнопартийни сътресения. Но те останаха в партийната кухня.  На много места ракетите-носители катастрофираха и сега катапултиралите бизнесмени питат кой ще плати за неуспешния полет. Идва времето на още едно разочарование за спонсорите – когато разберат, че техните пешки в общинските съвети се опитват да се правят на офицери. И заиграват собствени игри или просто се препродават. Именно опитът от предишните 4 години накара много бизнесмени сами да влязат във властта – вместо да разчитат на съмнителни посредници, но не навсякъде успяха. Изборите предизвикаха даже семейни драми. Един кандидат за общинския съвет ми разказа, че си платил навсякъде, но в секцията, където самият той живее, решил да мине тънко. Разчитал на 8 члена на семейството и поне 80 съседи и приятели. Само че получил само три гласа. Вероятно своя, на жената и на детето. Ами тъщата? Тя се клела, че е не е предателка, и че става дума за фалшификации на изборната комисия. Кандидатът поискал да я подложи на детектор на лъжата, но тя подозрително отказвала. Жената застанала на страната на майка си.  Семейството започнало да се разпада.  Заради едни никакви избори…  Време за разплата.

Г-н Тодоров,за пръв път посещавам този блог,но искам да изразя възмущението си от тези далавери наречени "Избори".За щастие в моето родно не се чу за купуване на гласове,но е адски унизително за нацията ни да гледаме как едно 8-годишно момиченце разяснява схеми за набиране на гласове.Мен ме е срам от това и не мисля,че подобен род печелене на гласове е демократично и целерационално,защото по този начин не виждам как България ще излезе от летаргията,в която е потънала вече 18 години.Аз съм на 23 години и до скоро си мислех,че един ден ще се оправи милата ни Родина,но като гледам случващото се напоследък взех да се обезкуражавам!

т.н. етно-социални групи. Освен познатите досега:
- "самотна майка"
- "социално-слаб"
- "трайно-безработен"
- "пенсионер по болест" сега ромите придобиха нова спИцЯлност:
- "ГЛАСОПОДАВАТЕЛ на ПОВИКВАНЕ"

Политическото ренегатство вече е до такава степен норма на поведение в България,че не само не учудва никого,ами дори стана едва ли не проява на лош вкус да му се обръща внимание.Според мен там е и една от причините купуването на гласове да стигне до такива грозни размери на тези избори.Толкова много хора почнаха да сменят толкова бързо политическите си етикети,че не им остана време да си изградят електорат с похватите на предизборната демагогия,която по-вече или по-малко им вършеше работа до неотдавна.
Но едва ли народът,пък дори и ромската част от него,носи изначалната вина за всичко това.В началото на 90-те години хората гласуваха всъщност за политическите си идеали.Понякога не много ясни,понякога малко консервирани,но все пак политически идеали.А оцелелите към днешно време в голямата политика лица комай никога не са си позволявали лукса да притежават подобно нещо.