Постинг
06.09.2007 09:44 -
АНТИГЕРОИТЕ НА СЪЕДИНЕНИЕТО [06.09]
Митологията на Съединението 1885 година ни е вече до болка позната Повърхностният прочит на историята, съчетан с обслужващи всяка власт емоционални призиви за обединение на българите в името на светлото бъдеще, доминира в тържествените слова при всяко честване на събитието.
Един по-задълбочен поглед обаче открива и по-интересни неща - как в дните около Съединението се зараждат няколко архитипа, които могат да се срещнат и в по-късни исторически периоди.
Още тогава е имало даже и агенти – доносници. Започваме с тях.
Няколко дни преди Съединението С.С.Бобчев, директор на правосъдието в Източна Румелия, получава писмо, в което се съобщава за станалото в Дермендере заседание на съзаклятниците –съединисти. Изброяват се имената им, разкрива се планът им за действие. Авторът сам си е избрал псевдонима – “Чиновник”.
Ако съзаклятието не беше успяло, този човек би направил кариера. Но след Съединението той остава неизвестен. Така за историята остава само един “Чиновник”.
Обикновено събитията от 6 септември се описват като всенароден празник, а не като преврат /въстание, комплот, революция, пронунциаменто, взрив – според съвременниците/, при който има повече от една жертва.
Единствената жертва – Райчо Николов, пада в Пловдив.
Съвсем различно е положението в Чирпан. Наказателен отряд, начело с поручик Жейнов, тръгва след отряд въстанници. Поручикът, “от желание да се прояви и предан на румелийските управници”- както пишат съвременниците, дава заповед да се стреля. В разстрела участва и поручик Вощинов.
Жертвите са погребани на 7-и и техните имена бързо се забравят в еуфорията на Съединението.
Не по-малка преданост демонстрира и капитан Кънчев, който е изпратен да потушава бунта в Панагюрище. В архивите са останали няколко негови телеграми:
“...за повдигане падналия авторитет на властта трябва сила.”
“...Мисля, че немедленно трябва да се нападне и смаже тази неоформена още сган!”
“...съсипан от труд и за сън. Въобще за днес положението ми е критическо. Боя се, че ще падна в изнурение на сили.”
“Още един като него да имаше – пише Захари Стоянов, - и съединението нямаше да стане”.
Трима опълченци решават да ликвидират престаряващия се капитан. Спасява го пазаджишкият съзаклятник Тодор Мумджиев. Той решава, че един такъв млад и образован човек ще бъде потребен занапред на България.
Капитан Кънчев посреща утрото на 6-и септември, изпаднал в голямо двоумение. Бързо обаче се ориентира в обстановката, слага панагюрско лъвче на фуражката си, проси милост и пръв повежда хорото...
Минават години, събитието се митологизира и фактите, които не вършат работа, се забравят.
Ако някой все пак спомене за душманите на Съединението, намира се извинение. Както днес се казва – служили са на България. Изпълнявали са заповеди.
Ето какво пише съвременникът на събитията генерал Абаджиев в своите спомени:
”Не зная защо, но ние офицерите, ако и да смятаме себе си за патриоти, но имаме едно чисто военно възпитание в абсолютно подчинение и буквално изпълнение на получената заповед, та не считаме тези наши другари дотолкова виновни, додето са се опитали да изпълнят точно получената заповед.”
И така – Съединението успява.
Тълпата линчува убиецът на капитан Райчо.
Поручик Жейнов, обезумял от страх, търси козите пътеки из Балкана, за да избяга от възмездието.
Поручик Вощинов от “гризение на съвестта и от разкаяние” полудява и умира.
Капитан Кънчев надживява всички и става градоначалник на София.
Следващ постинг
Предишен постинг
е имало още много такива ъв умствена теснота и душевно по-долни както би казал неотразимият Захари Стоянов.
А пък Гъдю Кътюв Баюв = Гаврил Кръстевич = Треперко паша, ми е най-смешен ъв тия събития.
цитирайА пък Гъдю Кътюв Баюв = Гаврил Кръстевич = Треперко паша, ми е най-смешен ъв тия събития.
2.
анонимен -
за norman
06.09.2007 22:12
06.09.2007 22:12
че смей си се насаме "ъв тия събития.
тук човекът пише за по-тънките неща.
това го усещам,и хич не ми е до смях.
цитирайтук човекът пише за по-тънките неща.
това го усещам,и хич не ми е до смях.
3.
анонимен -
за norman
06.09.2007 22:31
06.09.2007 22:31
че смей си се насаме "ъв тия събития.
тук човекът пише за по-тънките неща.
това го усещам,и хич не ми е до смях.
цитирайтук човекът пише за по-тънките неща.
това го усещам,и хич не ми е до смях.
4.
анонимен -
За Съединението
08.09.2007 06:50
08.09.2007 06:50
В нашата история има много митове. Но статията е повърхностна.
цитирайи какво толко лошо съм казал тука, че е имало още много други, които са били против Съединението - имало е ! Че името и поведението на Треперко Паша - Гаврил Кръстевич буди смях у мене, както и днешния вицепрезидент генерал Ангел Марин, който беше против НАТО и ЕС, а после стана най-обикновен ординарец и послушко на натовските генерали - ми смешно и жалко е !
цитирай
6.
анонимен -
пак
08.09.2007 22:18
08.09.2007 22:18
1.чистото военно възпитание
2.чистият патриотизъм
3.могат ли да се засрещнат понякога.
-тогава са се засрещнали,и изборът е бил личен.
-този личен избор е направил съединението.
историята се прави през личния избор.
как се прави личен избор-питайте ЕТ.
цитирай2.чистият патриотизъм
3.могат ли да се засрещнат понякога.
-тогава са се засрещнали,и изборът е бил личен.
-този личен избор е направил съединението.
историята се прави през личния избор.
как се прави личен избор-питайте ЕТ.
Търсене
За този блог
Гласове: 2828