Постинг
11.07.2007 09:50 -
КЛИМАТИКЪТ КАТО ЛЮБОВНИЦА [11.07.2007]
В средата на 60-те години четяхме и препрочитахме Селинджър. Моите връстници научиха наизуст онези пасажи, които бяха свързани със сексуалните вълнения на героите. Мен обаче най-много ме впечатли нещо съвсем друго.
Героят – не помня кой беше, кани гости в нюйоркския си апартамент, като им се извинява, че не е пуснат климатикът.
Шокиращото беше, че действието се развива по време на Втората световна война.
А ние още не бяхме виждали климатик на живо.
През 70-те години на работата ни докараха климатик – да охлажда западната техника. Българите бяха по-издръжливи на жегата от техниката. Климатикът беше американски – “Дженерал електрик”. Сигурно същият е имал в апартамента си героят на Селинджър.
Тайно – като при любовница, бягахме за няколко минути в апаратната, заставахме под хладните въдушни струи и се чувствахме американци. След което отново отивахме да се пържим.
Утешението тогава беше, че всички се печем на един огън.
Климатици нямаше даже в Окръжния комитет на партията.
В един юлски следобед с последни сили пресякох нажежения до бяло пловдивски централен площад и се спрях да си взема дъх в сянката на Партийния дом.
Беше тихо. При такава тишина според Реймънд Чандлър в Холивуд се чува драскането на писалките, с които се подписват контрактите със звездите.
Надявах се, че тук вероятно ще чуя как се подписват последните партийни директиви.
Нищо подобно. Един единствен звук долиташе откъм осмия етаж – търкалянето на зарове и удари на пулове.
Какво друго може да прави човек лятно време без климатик – да удря табла.
Изглежда обаче в София нещата бяха започнали да се променят.
По време на известното навремето Световно ловно изложение трябваше да поканя в телевизонното студио на Пловдивската телевизия председателят на Ловно-рибарския съюз генерал Русков, приятел на Тодор Живков, известен като “заешкия генерал”.
“А има ли в студиото климатик?” – попита генералът. И като разбра, че няма, запали мерцедеса и тръгна обратно за София.
Тогава разбрах, че в България вече има нова класа – класата на хората, свикнали с климатици.
На един панаир в началото на 80-те години най-после в Палатата на машиностроенето се появи български климатик. Всъщност на него пишеше “Баку”. Предстоеше така нареченото “кооперирано производство”.
Всяка година на пресконференциите на машиностроителите питах едно и също – кога ще започне производството на българските климатици, отговорните лица обещаваха нещо неопределено и същият единствен климатик го скриваха – до следващия панаир.
През 1989 година се изчерпа търпението ни и всички знаем какво стана. От промяната спечелиха само китайците, които напълниха домовете ни с климатици. Но не беше същото. Все едно да се надяваш цял живот на филмова звезда, а да получиш евтина азиатска проститутка.
А в края на месеца се оказва, че евтино няма – инкасаторката е начислила всеки миг взаимност.
Гледам фасадите на блоковете в махалата – климатик до климатика. Но вечер след работа повечето обикновени хора предпочитат да стоят по пейките и да се потят.
Потят се, но икономисват ток.
Ще пуснат климатика за малко – докато вечерят, и лягайки се, ще потърсят спасение в течението.
Аз обаче тази вечер ще си пусна климатика на мах.
Жената я няма и ще го ударя на сладък живот. Като герой на Селинджър отвремето на войната. Па макар и с някоя НИПОН-ка.
Все пак един път се живее.
Следващ постинг
Предишен постинг
Обичам Селинджър.
Ама климатиците повече сякаш... :)
И два пъти да се живее, пак не е достатъчна причина да не пуснеш климатика на мах.
Удриииии....
цитирайАма климатиците повече сякаш... :)
И два пъти да се живее, пак не е достатъчна причина да не пуснеш климатика на мах.
Удриииии....
вярна констатация :)
цитирайПоредната качествена публикация в този блог, за което получава отново моя глас.
цитирайМного ми хареса разказчето.Но има нотка присмехулно отношение към хората който се пържат в собствената си мас в жегата.Пропусна да кажеш че това е все още лукс и за нашия стандарт не всеки може да си го позволи.Не че не иска.Всеки иска да му е гот в жегата и да му е сладък живота с климатик на мах, но онези финикийски знаци не са в задоволително количество, за съжаление.Лек ден)))
цитирай
5.
анонимен -
също така пропусна...
11.07.2007 14:23
11.07.2007 14:23
да кажеш колко много допринасят климатиците за глобалното затопляне...от началото на лятото потреблението на ток се било увеличило с 4 процента, статистиката е стара, процентите може и да са повече вече...
цитирайТо за глобалното затопляне допринасят и други електроуреди, но надали някои предлага да нямаме хладилници; печки; телевизори и т.н.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2829