След като кацнахме в София,  посегнах жадно към първия попаднал ми вестник и първото заглавие, което се изправи пред очите ми бе: “Стоичков: пак се осрахме”.

И вече разбрах какъв беше онзи аромат...

Прочетох всичко за албанската трагедия и започнах да си мисля колко несправедлива някой път е България към Стоичков.

Забравихме как се възвисяваше националният ни дух след всеки гол през 94-а.

Как народът беше излязъл на улиците и крещеше “Стоичков - президент”.

Какво ли би станало, ако му бяхме поверили държавата?

Защото ако тогава се беше кандидатирал, нямаше кой да му устои.

Както знаем, Стоичков има толкова силни приятели и бизнеспартньори, че даже Бойко Борисов може да му завижда. Камо ли един нещастен философ като Жельо Желев.

Отделен въпрос е какво щяха да пишат разните американски списания, които търсят под вола теле.

Това, което щяха да напишат и ние си го знаем, ама какво толкова.

Когато Стоичков беше в Парма един наш журналист беше описал много картинно как всички италиански футболисти, политици и даже собственикът на клуба паркират колите си на 200 метра от стадиона, единствено нашето момче си качвало колата на стъпалата на централния вход.

Защото трябва да се знае кой е Стоичков – беше заключил нашият журналист.

Всъщност съдбата на Стоичков е съдбата на България.

Онези се опитват да ни смачкат и да ни накарат да си оставяме колите редом с всички в някакъв заден двор, а ние искаме да паркираме най-отпред. Защото го заслужаваме.

И със сигурност някой е платил на албанците... или на съдиите... или на господ, за да не бъде час и половина българин и  да няма поне един гол в наша полза.

Навремето Мао Цзе Дун беше казал мъдро по повод някакви временни китайски неуспехи : “Революцията е като океана – има и приливи, има и отливи”.

Подобно е положението и с народната любов към Христо Стоичков.

Сега тя е в период на отлив.

Но като се помисли човек колко малко ни трябва – да бием Беларус поне.

И тогава ще забравим лошите думи.

Ще паднем на колене, ще целунем прочутия ляв крак и ще поискаме прошка.

Тогава Той ще ни благослови по своему и ще ни прости.

Защото Стоичков е България. И България е Стоичков.