Друата седмица ще честваме деня, който приемаме за решение на проблема с националната революция.

Остава моралната.

По този въпрос дядо Иван нищо не е направил.

Не сме направили кой знае колко и ние.

Морална революция означава, че когато видиш някой да лъже, да мами, да ограбва любимото ни отечество или даже отделен наш сънародник, да скочиш насреща му.

Онзи ден пътувах с автобус от Пловдив за София. На съседната седалка смотана селска женица се интересуваше от адреса на някаква болница. Обясняваха й нещо пътниците, но тя очевидно не можеше да се ориентира.

Спря автобусът на Плиска, женицата слезе и се мушна в първото такси. Погледнах тарифата му – 2,40. На следващото цената беше 4,90 на километър–просто бяха преместили една запетайка. На това място ловят баламурниците от провинцията.

Таксито тръгна и женицата проигра пенсията си. А може би парите за лекарство или за операция.

По-нататък се бяха наредили поне десетина таксита с уж нормални цени, шофьорите с безразличие наблюдаваха цинизма на техния колега и никой не реагира.

Какво тук значи някаква си обрана селянка? Кьорав карти не играе.

Разговарял съм с честни лекари и съм ги питал знаят ли кои позорят професията и морала.

Знаем – отговарят те – знаем ги всичките, ама какво да направим.

И в полицията знаят подкупните ченгета, ама какво от това.

И в ХЕИ-то /сега се казва РИОКОЗ/ ги знаят рушветчиите...

И в партиите знаят кои са далавераджиите.

И в Министерския съвет – предполагам.

Били сме страна на етническата търпимост. Не, ние сме страна на моралната търпимост.

Селянката ще намрази всички таксиджии и едва ли те ще могат да очакват съчувствие, когато наистина имат нужда от такова.

Рекетираният пациент ще намрази лекарите. И ще чака момента да си го върне на някой с бяла престилка. Едва ли той ще бъде най-подходящият обект на отмъщението, ама нищо.

Полицаят напразно ще чака нашата помощ.

И постепенно кръгът започва да се затваря.

Ако някой излезе на улицата и започне да проповяда морална революция, ще го помислят за луд. Или поне за сектант.

Когато Коритаров се опитва да говори за това, че всички хора са равни, веднага се надига вълната на подозрението, че той не е патриот.

Преди 17 години Анжел Вагенщайн се обърна от телевизионния екран с думите “Мои братя, българи, турци, цигани, евреи...”. Днес едва ли ще се намери политик, който да повтори тези думи – защото веднага ще му падне рейтинга.

Модно стана да обявяваме Левски за национална икона. Заставаш пред портрета, прекръстваш се и се чувстваш опростен. И продължаваш да грабиш.

Не дай се боже Левски да възкръсне и да тръгне да разправя за равенство, братство и морал. Ще го пъхнем в онова такси, за да му дойде ъкъла, и ще си го пратим обратно.

Интересно как ли би записал харча в прочутото си тефтерче...