Голям резил преживя директорът на Световната банка Пол Улфовиц. Хаванаха го, че дал на любовницата си заплата по-голяма от заплатата на Кондолиза Райс. И го разтръбиха из целия свят.

Цялата история ни изпълва с огромно подозрение към Световната банка въобще.

Как е възможно такива световни институции да се поверяват на такива леваци като Улфовиц?

Как ще се доверим утре пък ние на тази банка, след като нейният шеф не знае как стават тия работи.

Да дойде в България да го научим.

Можело е да назначи момичето  с по-ниска заплата – колкото да й върви стаж, а да й додава от джоба си. Не от собствената си заплата, разбира се, а от комисионните. Защото представяте ли си да си шеф на Световната банка и да не вземаш комисионни – това може само луд човек да го допусне.

Как би могло да стане това?

Например – отива в Световната банка някой закъсал за пари и започва да се оплаква от високите цени на петрола, от световната рецесия, от световното положение и т.н. Оплаква се и пъшка. Тук Улфовиц също заплочва да пъшка и се оплаква колко му струва младата любовница. И клиентът няма как да не предложи да отдели някакво процентче, за да помогне на закъсалия директор. Като приятелски жест, а не като подкуп. Чиста работа.

Другият вариант е да се направи комбина или партия. Отива директорът на Световната банка при директора на Европейската банка, примерно, почерпват се, започват да си говорят за жени и лека-полека стигат до решението да направят бартер. Любовницата на У         лфовиц отива на заплата в Европейската банка, а любовницата на европейския директор – в Световната.

А всичко е можело да се реши още по-лесно.

Просто Улфовиц е трябвало да попита девойката: ”Заплата ли искаш или да те уредя да си купиш ведомствено жилище?”

И тъй като всяка заплата е довреме – докато се появи някоя по-млада и по-нахална, любовницата е щяло да кандиса на едно апартаментче.

Някой казват обаче, че Световната банка нямала ведомствени апартаменти.

Ако това е наистина така – да й пикая на банката.

в парламента на Канада, в края на фамилните имена на близо 250 души, да присъства "...виц", "...ман", и т.н.?
Друг е въпросът: що за лицемерие е евреин да влиза в джамия? Не е странно, впрочем: и във Ватикана има кардинали, които НЕ СА дори християни. Туй то.
За по-ясна справка: бордовете на директорите на всички големи корпорации. www.forbes.com

Пол Уолфовиц, по нашенски казано, си е чист Павел Вълков или Вълканов, както ти харесва.
Запитай се за произхода /най-вече - по майчина линия/ на всички онези твари в настоящия ни парламент - кой Масларски, кой Овчаров, та дори и премиерът ни НЕ Е българин...
То и аз, навремето, работех за един господин, който винаги изтъкваше "ние сме избраният народ", в Тел Авив, но той вече не е сред живите.
Както е казал, някога, един американски конгресмен: "Аз съм американец от 62 години, но евреин от пет хиляди и не-знам-колко си!". Мда, с възклицателна.

Поздрави от 10-градусовата Северна Италия.