Недопускането на един бивш анархист до една държавна комисия от текущ политически скандал започна да се превръща в повод за ревизия на българската история.
Ако взривяването на паметник на Сталин може да се квалифицира като терористичен акт, значи самата сталинска държава вече се приема за напълно легитимна. Което си е удар и върху Априлската линия на Партията.
Всъщност това, което е направил Героги Константинов, не е нищо в сравнение с това, което направи Тодор Живков на Априлския пленум.
Доскоро имахме комплекси, че за разлика от другите държави от Съветския блок, не сме родили герои – борци срещу тоталитарния режим, сега вече можем да бъдем спокойни. Никой не се е борил, защото не е имало повод да се бори.
Държавата си е била добра, службите са изпълнявали патриотичния си дълг, а гражданите са гласували единодушно по вътрешно убеждение. Впрочем вътрешното убеждение, че тогава сме живели по-добре, се засилва с всяка година все повече и повече. И ако някой е на друго мнение, то е породено от убеждението, че Партията не си е свършила работата докрай и сега тя трябва да се довърши. Като възродителния процес например.
Остава обаче открит въпросът с партизаните – били ли са терористи или са били патриоти - антифашисти?
Тук възниква още един въпрос – за това как трябва да се оценява една личност. Дали идеи и действия от нейната младост, примерно, трябва цял живот да бъдат проучвани и да се вземат предвид. Както да бъдат проучвани и родителите. Което се наричаше класово-партиен подход и даваше работа на хиляди кадровици и ченгета.
Хайде, по въпросите на историческите събития от ХХ век скоро няма да постигнем съгласие. Лошото е, че настоящият казус ни кара да разровим и по-старата ни история.
То открай време има съмнения дали хайдутите са били борци за свобода или просто хайдуци.
Ами какво ще правим с имената, които четем на 2 юни? Легията на Раковски не е ли била нещо като талибански лагер? Ами четата на Ботев?
Както върви, ще стигнем и до мотивите за присъдата над Левски. И – о, ужас, ще се наложи да реабилитираме Иванчо х.Пенчович, който си е бил един искрен защитник на една легитимна власт.
О, бедни Константинов, защо не те обесиха още 53-а година!
