Може даже да се ожениш за нея, но не се знае в кой момент тя ще си тръгне с данъчния ревизор под ръка. И ще ти остави къщата ошушкана.

Където и да се оплакваш, винаги ти ще си виновният – защото не си разбрал веднага, че тази жена само изглежда порядъчна, а всъщност си е чиста уличница и измамница, минала през много ръце. Последният обаче плаща за всички.

Кой не регистриран по ДДС, той не е плащал за чужди тарикатщини.

Веднъж плащах заради някакви софийски бандити, които бяха издавали две години данъчни фактури, правили отчети, носили дискети в данъчното, а не бяха внесли стотинка ДДС. И никой не беше забелязал измамата.Уж.

Един път банката, чрез която привеждах на всяко  13-то число своето ДДС, закъсняла един ден с превода, защото някаква служителка се разболяла и тутакси ме глобиха 400 лева. Жалвах се, молих се – милост никаква. Платих си като поп.

Тези дни в сайта “Frog news” се появи информация за някакъв пловдивски хотелиер с инициали В.А., който завлякъл държавата със 70 милиона ДДС. Данъчните власти и прокуратурата сигурно не четят всички български сайтове, но новината бе цитирана във вестник “Пловдивски труд”, който все пак не е случайно издание.

Преди три години пък вестник “Стандарт” също писа за “един пловдивски хотелиер”, чийто бизнес всъщност е да източва ДДС, като бяха цитирани оперативни разработки.

Три години след тази публикация – реакция никаква.

Три дни след новата публикация – нищо. Макар в нея да бе замесен и българският президент. Става дума за Г.П.

Колкото е трудно да се сетим кой е Г.П. в случая, толкова е трудно да се сетим и кой е В.А.

Та се питам – дали източването на ДДС всъщност не е най-добрият бизнес в България. Това престъпление го няма описано в Десетте божи заповеди, така че можеш да точиш милиони и да нямаш никакви угризения на съвестта.

Дали не трябва да добавим “Не точи ДДС!”

Докато чакаме актуализиране на божиите заповеди, все пак остават в сила нормалните закони. След като за ден закъснение глобата е 400 лева, за 70 милиона откраднати пари сигурно веднага режат главата.

Изглежда обаче има една малка подробност – законът може да не важи, ако знаеш с кого да делиш парите. Или да ги даряваш.

Някой казват, че поне половината пари, похарчени за изборни кампании  от 10 години насам, са от официално организирани и контролирани далавери с ДДС.

Последната публикация за пловдивския хотелиер едва ли е плод на будна гражданска съвест. Вероятно така се напомня  на човека, че не се е отчел навреме, където трябва. Или на когото трябва.

Но ако има елементарна законност в тази държава, нещо трябва да се случи.

Или да осъдят авторите от сайта за клевета.

Или...

Само мисълта, че съществува и втори вариант, втриса много хора в Пловдив. И не само в Пловдив.

Замесен е държавният глава.

Ако и той премълчи – вместо да отрече или да потвърди, значи няма смисъл да се живее в тази държава.

Защото вмирише ли се главата, нататък всичко е ясно...