Малко по-късно – когато всеки започна да заклеймява  младата българска историчка и неиния немски колега, без да си има и понятие от автентичните им текстове, реших, че сме се върнали малко по-назад в историята, във времето на Брежнев, когато заклеймявахме Солженицин, без да сме прочели и един негов ред. Тогава все пак се намериха трима –четирима смелчаци, които отказаха да гласуват против нобелиста с простичкия аргумент, че не знаят за какво става дума.

Този път обаче не се намери нито един инакомислещ – ей така, просто за цвят.  Страх разтресе политиците и всички се наредиха в стройна редица – от Волен Сидеров до Петър Стоянов. Дружината поведоха президентът и министър-председателят. Журналистиката  възкреси традициите на “Работническо дело”

Когато историчката бе обявена за турски шпионин и враг на своя народ, времената на Брежнев ми се сториха люлка на демокрацията. Вече се бяхме върнали в сталинските времена, когато никой учен не е могъл да мръдне и на милиметър от правилната позиция.

Президентът Първанов ясно постанови, че няма да допусне никакво “пренаписване на историята”. Само не уточни до коя дата историята се смята за истинска и след коя - изкривена. Все пак трябва да признаем, че  до 1944 година историята изглежда по един начин, след 1989 година по друг...

Може би е най-добре да спрем историята през 1956 година – да завършим с Априлския пленум и с възцаряването на Тодорживковото управление, което така ни липсва и чиято духовна атмосфера започваме да възраждаме.

След като вече ни е забранено да добавяме каквото и да е в историята, тогава за какво ни са историците? Да ходят да работят на полето.

И така – вече е ясно, че българската история е приравнена с евангелието. И всяка ерес трябва да завършва не с научен дебат, а с отлъчване.

Само че обществената активност не спря дотук. В ефира на една телевизия, която в такива моменти изживява звездните си мигове, чух много по-радикални предложения – да се отнеме българското гражданство на предателката, след което гола да се хвърли от връх Шипка надолу с главата.

За сведение Европа е измислила по-добри практики в тази област. Наричат се “лов на вещици” и  закономерно тази дейност завършва с клада.

Така че вместо да се организират обсади на залата, където ще се продава българщината, е най-добре  на площад “Народно събрание” да стъкмим една клада. И след като изгорим историчката, /немецът ще се наложи само да го екстрадираме с чувал на главата/, кладата да си остане, за поука. Не само на историците, но и на обикновените граждани.

Най-после се оказва, че има какво да научим от Европа.

П.П. А сега, уважаеми читатели, да дадем старт на сквернословието. Три, две, едно – старт!