Скъпотия.

Даже бирата, с която страната е прочута, не се лее тук като из ведро, а се сервира скъпернически във винени чашки по 250 грама и то на цената на ведро “Каменица” у нас.

Въпреки че и “Каменица”-та си е малко или повече пак белгийска направа.

Като се прибере човек в хотела трезв като морков /или като брюкселско зеле/, не може да не съжали, че не си е взел в багажа бутилка домашна ракия. И да си я изпие  точно тук - в Брюксел, където са нейните най-големи душмани.

И тъй като в наближаващата битка за евродепутатски места много кандидати ще обещават да се преборят с акциза –убиец на народната радост, попитах ръководителя на Постоянното ни представителство в Европейския съюз Станислав Даскалов какви шансове имат подобни обещания.

Г-н Даскалов обясни, че  има шанс – просто 26 правителства трябва да вземат решения специално за размера на българския акциз и след това да се гласува в пленарна зала. Усилията са почти същите, като да си върнем реакторите.

Да, ами ако ни поставят условие да избираме – или атомните реактори, или безакзизна домашна ракия? Какво ще изберем?

Ракията, разбира се. Защото ако реакторът само топли, а ракията и топли, и дава самочувствие.

Просто трябва да обясним на цяла Европа, че ние обичаме да пием повече от тях и че не можем да си позволим да отделим по 20 стотинки допълнително на чаша. На наша чаша. На тяхна – по 2 евроцента. Дано да ни разберат.

Тези дни в Брюксел стана ясно ,че се готви още един удар срещу българските пиячи. Цитирам “Европейската комисия предлага изменение на директива 92/84 в посока увеличаване на минималните нива на акцизите върху алкохолните напитки с 31%”

Даже ме е страх да си помисля колко ще струва вече едно напиване.

Но нашите евродепутати не спят. Мартин Димитров от Групата на ЕНП-ЕП е предложил поправка, в която се казва, че високите нива на акизите върху алкохола са “много силен стимул за неплащане на данъци, особено в страни като България и Румъния”.

Значи към аргументите, с които искаме да омилостивим Европа, се прибавя още един – че ние така или иначе няма да си плащаме акциза.

Изобщо се очертава един много интересен образ на новия член на Европа – българина.

В същото време тяхните евродепутати променят законите в изгода на собствените си слабости.

Тъй като приемането ни в Европа ще донесе много ядове и на пушачите, реших да проверя дали в Европарламента има места за пушачи. Обясниха ми, че има 2-3 такива места, но те са през девет коридора в десетия. И че в началото било решено постепенно забраната да стане пълна. Но лобито на пушачите успяло да промени това решение и засега местата за пушене оставали.

Значи за тях може всичко, а за нас – не може.

Така че изходът е един – на борба докрай!

А на който не му пука за пиенето и пушенето и се чуди какво да прави – да пише проекти. Проекти по “структурните фондове на ЕС”, както се казва. И да чака от умрял писмо.

Впрочем тези дни във вестниците са появиха огромни платени материали с общи приказки на тази тема. С неясен адресат и неясна полза. Ама на кой ли му пука – важното е да потрошим парата и да отчетем дейност.