Едва ли има човек, който да е напълно доволен от резултата. Не съм от тези, които отричат напълно идеята. Можем да я приемем с уговорката на организаторите, че става дума за “моментна снимка” на настроенията в българското общество.

И така моментната снимка е пред нас. Вече можем спокойно да я разгледаме.

Един от спорните моменти във всеки подобен подбор е съотношението между покойниците и живите съвременници. Докато голяма част от първите вече имат своето приблизително място в историята, вторите при една следваща класация може изобщо да ги няма. Или да се издигнат рязко нагоре.

Дали след 10 години Сергей Станишев ще продължи да бъде историческа фигура – според сегашното гласуване? Или подобно на “личността на столетието” Петър  Стоянов ще изчезне от първата стотица? Впрочем прави впечатление, че в сегашната класация има един президент от времето на прехода – Георги Първанов /70/, докато министър-председателите са трима – освен Сергей Станишев /74/, зрителите на БНТ са посочили още Симеон Сакскобурготски /75/ и Иван Костов/22/.

Да се върнем към темата за живите и умрелите. Първият жив велик българин в класацията е Христо Стоичков /12/. Следващият е Азис /21/. Без коментар.

Сегашното правителство  е представена и от тримата представители на коалицията – освен Сергей Станишев и Симеон Сакскобурготски в стотицата влиза и Ахмед Доган /58/. Опозицията също има трима представители, които се подредени почти в пакет – Иван Костов /22/, Волен Сидеров /24/ и Бойко Борисов /29/.

Ако се върнем в предишния исторически период, ще забележим, че 45-те години на тоталитаризма са представени предимно от хора на изкуството. Тук са и двама лидери – Георги Димитров /38/ и Тодор Живков /14/. По-спорно е към коя група ще причислим Людмила Живкова/76/.

И накрая един извод, който се потвърждава не за пръв път. България очевидно не е имала авторитетни борци срещу комунистическата система от ранга на академик Сахаров, Лех Валенса, Вацлав Хавел. От няколкото десетки имена, живели по това време, извън системата – макар с известна условност,  можем да поставим единствено Симеон Сакскобурготски и Ахмед Доган. Което може би обяснява и днешната ни носталгия по онова хубаво време на безплатно здравеопазване и унизително мълчание.

Между другото, ако подобна анкета бе направена преди 18 години, тя едва ли би се различавала съществено от днешната. Нямаше да ги има не повече от десетина души – начело с Азис, разбира се. А Тодор Живков щеше да бъде малко по-напред. И толкоз.