Да има хем сценарий, хем непринудено народно веселие е малко несъвместимо. Нещо като оксиморон. Нещо като дървено желязо.
Сетих се за онези планирани народни тържества от времето на Тодор Живков в дните преди да отпразнуваме влизането ни в Европа. Няма град, в който да не се пишат сценарий. Да се усвояват проекти. Ще има илюминации, естради, конкурси за рисунки и есета. Горе-долу като едно време, само че тогава всичко завършваше с банкет. Тази вълшебна дума обаче я няма в еврпейския лингвистичен инструментариум. Има други неща, но и сега го няма непренуденото веселие.
Става нещо много странно. Посланията на евроскептиците са по-ясно артикулирани, а реакциите на техните привърженици – по-непринудени. Много ясно си представяме причинно-следствените връзки – затворени реактори – тъмнина и студ, високи цени –глад, акциз на ракията – жажда. И т.н.
А за аргументите на управляващите евроатлантици не получавам ясна картина. Не мога да се сетя нито една емоционална реплика или действие, което да ме трогне.Сещам се само за вълнението на Симеон и Соломон Паси преди две години в Люксембург. Но и двамата вече не са на предната линия на политическата сцена.
Е, отвреме- навреме попадам и днес на някоя ефектна реплика, съчинена от кой знае кого, но бързо я забравям. Не достига до сърцето ми. Камо ли да достигне до сърцата на тези, които се разкъсват между желанието си да бъдат европейци и закалинанията на Волен Сидеров.
А може би тези, които де факто ни вкарват в Европа, просто не са я изстрадали?
Дали те са очаквали така Европа, както са я очаквали онези, които 20 години са събирали смелост да избягат през телените мрежи – при своите приятели емигранти. А когато приятелите ти са учили в Москва няма какво да чакаш чак толкова.
За да изстрадаш Европа най-малкото трябва да си слушал “Свободна Европа”. Да знаеш кой беше Велко Верин и коя Джилда. Но как ще слушаш черни радиостанции, когато в съседната стая баща ти е писал речта си за поредния пленум или жена ти отчетния доклад за партийната конференция.
Европа е философия. Реализация на идеите на най-светлите умове на човечеството. Да се живее без граници и без омраза. Усещам, че е така, но няма кой да ми каже непринудено. За да му повярвам. Затова се задоволявам, с обясненията, че Европа, това са дебели еврофондове. Тоест келепир. Което също е нещо. Но не ми стига.