Какво е общото между тях? Общото е, че те са държавни служители и вместо да работят за гражданите, чиито пари употребяват, работят за себе си и за своите покровители. И вместо да укрепват държавата, което им е работа, те се явяват нейни душмани и я рушат икономически и морално.
За отделни случаи ли става дума или за сериозна тенденция, която обяснява нашето впечатляващо изоставане и непреодолима бедност? Ясно е, че българинът не си уважава държавата. И има защо. Един от авторитетните изследователи на гражданските общества Лари Даймънд констатира:
”В много млади демокрации съществува един по-сложен проблем, произтичащ от зараждането на гражданското общество чрез един изключително бурен, рискован и дори лишен от морал протест срещу упадъчната, злоупотребаваща с властта си държава...В много отношения подобен МАСОВ ЦИНИЗЪМ, включващ недисциплинираност и отчуждение от държавната власт – а всъщност и от политиката изобщо – е бил подхранван десетилетия наред от комунистическото управление в Източна Европа...”
Ние обаче сме още по-напред в борбата си с държавата –внедряваме своите агенти-провокатори на всички нива на управление, така че имаме шанса да рушим държавицата си и отвътре. И всеки да се спасява индивидуално – какъвто е любимият ни лозунг.
И още един цитат – от камерунския икономист Селестин Монга:
“При положение, че животът е една продължителна борба срещу държавата, колективното въображение постепенно изгради един план за умело противопоставяне на всичко, което символизира държавната власт”.
Не случайно намесваме Камерун. Цитираният по-горе Лари Даймънд слага в една кошница държавите от Източна Европа със слаби гграждански традиции, сред които можем да се наредим и ние, и “повечето африкански републики на юг от Сахара.”
Общият знаменател е наличието на ГРАЖДАНСКИ ДЕФИЦИТ.
Около всеки от изброените по-горе крадци – държавни чиновници, е имало поне по 30 души, които много добре са знаели какви я вършат. Но са си мълчали. Не са искали да станат доносници. Злоупотребата с държавна власт за тях не е престъпление. Проблемът е как и ние да стигнем до властта.
Още дядо Вазов е описал в “Службогонци” как всеки българин мечтае да стане чиновник. Не да произвежда в провинцията, а да има власт в София. И ако може да разпределя чужди пари – добавяме с днешна дата.
Чиновникът и занапред ще измисля нови и нови правила, защото контролът над правилата е неговата питателна среда. Но от това държавата няма да стане по-силна, тя все повече ще се африканизира.
И всъщност – къде ни е естественото място? В Европейския съюз или в Организацията за африканско единство?
Май в Африка ще се чувстваме по-равноправни – по ниво на доходите, и по отношение към държавата. Ще можем да почерпим от първа ръка и опит как да разпределяме властта по племенен признак. И т.н.
Да живее Африка!
