Волен Сидеров е достатъчно умен, за да знае, че подобен начин на говорене има едно единствено оправдание – да спечелиш някаква електорална симпатия. Ако си решил да печелиш на всяка цена.

Има едно основно правило, което демократичните медии и демократичните политици са приели като закон – да не се пренася конкретната вина върху цялата общност – било тя расова, етническа, ако щете и политическа.

Нашата “цивилизационна” мисия в Либия изобилства с маймунски номера, но това също не дава право на никой да обобщава, че всички българи са такива или онакива.

Говорил съм с много българи, работили и живели в Либия. От всички съм чул много добри думи за либийците. Като морал, търпимост и не на последно място като отношение към самите българи.

Днес всички търсим виновника за трагедията. Ако не е либийският народ, тогава ще е Костов. Важното е емоцията да бъде насочена нанякъде.

Всъщност това е горе-долу същият механизъм, който доведе до смъртните присъди. Емоцията на родителите на заразените либийски деца трябваше да бъде удовлетворена, като се посочи врага.

Емоцията в политиката винаги е била лош съветник. Обяснимо е желанието на всеки българин да изрази съпричастност, да изкаже своето мнение. Дошло е времето да извлечем поуката от либийската трагедия.

С тези редове не искам да поучавам, защото едва ли знам нещо повече от това, което другите знаят. През тези осем години станахме свидетели на невероятно словоблудство. Кой ли не даваше акъл какво трябва да се прави. Кой ли не прогнозираше, анализираше, поучаваше, обещаваше, търсеше виновниците. И в този шумен хор трудно се отличаваха гласовете на тези, които наистина знаеха какво е реалното състояние на нещата и какво е добре да се направи.

Така че – един скромен призив: нека в този труден момент всички, които няма какво особено да кажат, а им се иска да използват момента за правене на политика за вътрешна употреба, да замълчат. Така ще ги уважаваме повече.