Постинг
11.02 09:13 -
НЕПОПУЛЯРНО: ДА ЖИВЕЕ ЛИ ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ?
Няма по-удобен и универсален лозунг от „Да живее България!”
Какво обаче се крие зад него?
Какво искаме да пребъде?
Вероятно става дума за държавата България. Само че кой олицетворява тази държава?
Тези, които не могат да си платят лекарствата, или тези, които крадят от техните лекарства?
Тези, които не могат да си позволят правосъдие, или тези, които получават 13-а и 14-а заплата, защото успешно са въздавали правосъдие?
Тези, които гинат в отприщените язовирни води, или тези, които си делят комисионните от хеликоптерите, които не могат да летят в студа?
Всъщност България е не една, а две държави.
Едната България работи и плаща данъци, а другата България преразпределя тези пари.
Как ги преразпределя е основен въпрос на всяка държавност.
Тези дни в Пловдив станахме свидетели на поредния епизод на историята за разделянето на България.
Всяка държава строи жилища, за да помогне на най-нуждаещите се.
Абсолютна справедливост при разпределението няма никъде, но малко са държавите, когато привилегиите са издигнати в основно правило.
В продължение на 45 години така наречените „активни борци против фашизма и капитализма” получаваха жилища по свой си ред. Задължително. Получаваха специализирана медицинска помощ, безплатани лекарства и т.н.
През декември 1989-а всичките апартаменти, построени в Пловдив, бяха раздадени на „активни борци”. До един. Като за последно.
Оттук-нататтък трябваше да дойде ерата на справедливостта.
„Долу БКП!” и „Да живее България!”
Неизвестно кога и как редом със списъка на крайнонуждаещите се се появи списък на служители от „бюджетната сфера”. Те получаваха общински апартаменти по свои си правила и не след дълго си ги закупуваха.
Не е тайна, че банките най-охотно дават заеми на хора на държавна заплата. Особено от така нарачените „силови ведомства”, тъй като там заплатите са най-сигурни.
След поредните избори отряд партийни активисти тръгваше към общински и държавни служби, след което до заветния апартамент оставаше една крачка.
Документите за придобиване на общинско жилище представляват нещо твърде любопитно – молби, препоръки, че даже и удостоверения за успехи в някакъв спортен клуб, примерно. Само и само да се измисли мотив за пререждане на хорицата, които живеят едва ли не на улицата.
Става дума за общински чиновници, съдии, прокурори, служители на МВР и т.н.
Преди последните общински избори тогавашното управление на Пловдив лансира идея, която бе оценена като „гениална”.
Съществуващите три хиляди общински жилища се продават на техните наематели и то не на пазарна цена, а на данъчна оценка, с получените пари се закупуват 1000 нови апратамента и се удовлетворяват молбите на всички чакащи.
От икономическа гледна точка това се нарича декапитализация на общината.
От политическа гледна точка това се нарича популизъм и борба за гласове.
Теоретично 4000 души трябваше да попаднат в графата „правоимащи”, заедно с членовете на семействата това означаваше надежда за поне 12000 гласа. Плюс гласовете на строителните предпприемачи, които се чудят как да си продадат стоката по време на криза.
Тази идея по ред причини едва потегли до деня на изборите, а тези дни бе гласуван и нов правилник, който отмени гениалните намерения..
В него бяха приети по-рестриктивни правила, които би трябвало да доведат до повече справедливост. Така че новото управление по принцип направи разумна крачка.
Не успя да направи обаче най-важното – да ни увери, че всички граждани в тази държава са равни.
В крайна сметка чиновникът остана със своите привилегии –е, мъничко поокастрени, но все пак.
Интересно какъв страх е тресъл тези, които са редактирали новата наредба, че не са намерили смелост да кажат, че в България всички са равни.
И тогава биха имали правото да сложат отдолу едно „Да живее България!”
Сега чиновникът ще може да си закупува общинското жилище след третата година, а простолюдието – след десетата.
Защо?
Новият кмет Иван Тотев подхвърли само, че служителите получавали ниски заплати.
Не е ясно дали слагаше тук прокурори, съдии, директори.
Опозицията разкритикува новата наредба, макар при нейното управление привилегиите бяха още по-големи.
Една анкета в сайта www.potv.eu надвусмислено показа, че повечето хора приемат едно такова решение като „позорно”.
Тези, които са писали наредбата, са вероятно интелигентни хора. Те са предполагали какво ще бъде общественото мнение. Сигурно обаче са се утешавали, че шумът ще бъде ден до пладне. Както се и получи.
Та цялата тази история бе повод за диалог със зрителите в поредното издание на тв рубрика „Непопулярно” по ПОТВ.
Още много абсурди баха споменати.
Да си припомним непреодолимия казус с това кой как си плаща осигуровките в България – едни хора си ги заработват, други ги получават подарък от държавата.
Кой как се пенсионира и кои получават накрая подаръци от държавата т.е. от нашия джоб.
Какви фокуси се правят, за да получат чиновниците накрая „бонус”. От „спестени пари”. И т.н.
Най-пардоксалното е, че една голяма част от чиновничеството трябва да си оправдае заплатите т.е.съществуването си. И с тази цел въвежда нови и нови правила, които тормозят тези, които всъщност акумулират заплатите им.
Една от последните идеи бе да се спрат всички таксита над 10 години. В името на сигурността на пътника. В същото време държавата ни вози с вагони на половин век и не само това, но част от тях са и купени на по 40 години. И то на цена като на нови.
Само че държавното превозно средство може да бъде безопасно и 100 години, частното – не.
Още един пример, разказан от зрители.
Ако на покрива на къщата ти падне клон и има опасност да ти се счупят керемидите, какво трябва да се направи?
Първо – да разбереш какаъв е редът. Ако се обадиш директно в „Паркове иградини”, ще се окаже, че не си попаднал на правилното място.
Второ – да отидеш на правилното място – в районното кметство, където трябва да пуснеш молба. Сигнали по телефона не се приемат.
Трето – молбата се придвижва до рейонния еколог. Там събират молбите и като се съберат повече за една улица, отиват на оглед.
Трето – след огледа се пишат заключения и препоръки.
Четвърто – документите отиват в „Паркове и градини” и там започват да чакат ред.
След не знам си колко време може да ти дойде редът.
А колко по-лесно би било екип от 3-4 души /заедно еколога и резачите на клони/ да тръгнат по улиците и където видят нещо, което трябва да се реже, да го отрежат.
И т.н.
Вчера ми се обади по телефона от Велинград един приятел. 20 години беше частник, мъчеше се с какво ли не, накрая му окапаха зъбите и получи инфаркт.
Този път обаче звучеше като никога оптимистично.
- Вече съм чиновник – похвали се той.- Седя на топло, на 5-то и 20-о число получавам заплата, изобщо - кеф. Чудя се за какво се мъчих 20 години...
Да живее България!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 2787
