Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2011 11:18 - НЕПОПУЛЯРНО: ВЛАСТ ИЛИ ХРАНИЛКА?
Автор: evgenitodorov Категория: Политика   
Прочетен: 3248 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                Изборният ден за мързеливите репортери е едно приятно изживяване. В деня за размисъл пощите на редакциите се задръстват със съобщения за това кой политик къде е в колко часа ще гласува. Позакъснелите кандидати сами звънят в редакциите, за да разберат кой час е удобен за снимане. И така – идва уреченото време, известната личност идва в секцията, прережда останалите, защото медиите не могат да чакат, взема бюлетината и замръзва пред обективите на камерите и фотоапаратите. Когато щракането завърши, започват интервютата. Общо взето позволен е един единствен въпрос и той е: За какво гласувахте? Всички гласуват за едно и също – за България, за родния град, за бъдещето, за новия ден, за новото поколение и т.н. Глупости на търкалета. Една голяма част от същите кандидати гласуват с ясното съзнание, че искат да си оправят положението. Своето, на своите роднини и своите съпартийци. Представете си обаче какво би станало, ако кандидатите отговаряха искрено - примерно така: -         Гласувам, защото искам да си осигуря за пенсия, остават ми още три години. -         Гласувам, защото няма какво да работя, а много ме мързи. -         Гласувам, защото през миналия мандат си оправих положението, на сега искам да купя апартаменти на децата и да ги изуча. -         Гласувам, защото от Партията ми обещаха даже и да загубя, моето няма да се загуби… И т.н. Сигурно сред кандидати на тези избори има и идеалисти, но практиката показва, че и най-светлите личности, попаднали във властта, започват да се изкушават. Изборите – освен всичко друго, са и едно голяма лицемерие. Лицемерят и избирателите. Те също гласуват за „по-добро бъдеще на родината ни”, но всъщност са запленени от обещанията за 20 лева увеличение на пенсията. Или от безплатна карта за пътуване. Или от обещанието за уж безплатни ясли. На тези избори най-малко се говори за идеи и програми. Хората не ги интересува вече какво може да стане след 5 или 10 години. Тях ги интересува какво им обещават сега. Някои кандидати до последната седмица устояваха на изкушенията, но не издържаха и на финала го удариха на популизъм. Сега ще трябва да се изпълняват обещания. Само че обещанията ще почакат. Сега има по-важни неща. Сега победителите навлизат в най-трудния си период. Партийни активисти – уж доброволци, и коалиционни партньори – уж идеалисти – единомишленици, ще искат парче от баницата. Още дядо Вазов преди повече от век, го е описал много точно: „… Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди "наши", които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб... И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред..." Сега времената са малко по-различни. Освен хищни „гладници” и „паразити” има и хиляди дребни несекоми, които разчитат на трохите. Тази година трохата струваше 30 лева. Даже циганите взеха повече. 30 лева за застъпник, който всъщност нищо не застъпва, а продава легално гласа си. Големите партии даже изкупуваха застъпниците на малките. Интересно ми е как е ставало договарянето. Примерно „Ще гласуваш за еди коя си партия, но ще се подпишеш на ведомост на моята партия”. И после се дялкат едни пари. Страшното е, че явлението става все по-масово. И моралната драма на продаващия гласа си става все по-нищожна. Все по-нищожна става надеждата, че от нашия глас зависи нещо. Защото толкова години изпращаме хора във властта, за да работят за нас, а се оказва, че сме ги изпратили на хранилката да работят за себе си. Що тогава да сгънем едни 30 лева – за да не останем валат. В предаването „Непопопулярно” на ПОТВ се обади зрителка и разказа откровено за своето „развитие” през тези 20 години. Отначало ходела като застъпничка, получавал си парите, но отивала и сама ги връщала в партийната каса. Искрено вярвала, че партията има нужда от тези пари, че това е нейната лепта пред олтара на демокрацията, пред олтара на бъдеща България, където ще се живее по-добре. Минали години. Оказало се, че нейните 30 лева не вършат нищо. Останала и без работа. И днес отново ходи застъпник, гласува за когото й кажат, после си получава парите и с тях си купува малко храна. И чака следващите избори. А тези, за които е гласувала, вероятно също ще вземат едни пари някой ден. И ще си купят нещо по-голямо. Само не мога да разбера защо са ни виновни циганите…



Гласувай:
6



1. dedenze - Така е и така ще бъде при представителната ( партийна ) демокрация - кой я доведе у нас !?
05.11.2011 13:09
Ето и резултатите:
http://dedenze.blog.bg/politika/2011/11/03/koi-specheli-i-koi-izgubi-izborite.846228
цитирай
2. анонимен - Ами, просто е. . . Защото са огромен ...
22.11.2011 23:01
Ами, просто е... Защото са огромен разход на нашия гръб!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evgenitodorov
Категория: Политика
Прочетен: 4612749
Постинги: 329
Коментари: 2374
Гласове: 2828
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031