Снощи пак се събрахме на пейката в междублоковото пространство. Взехме си една каса бири и запалихме по цигара. И като се огледахме – всички пушим някакви кучи марки цигари с произход от циганската махала. От по 2 лева. Валери, дето ги разбира тия работи, огледа кутиите, разните кодове и каза – те такава страна няма. Явно са менте и ги правят някъде в България. Иначе изглеждат като истински – сложили даже „Пушенето вреди на вашето здраве!” Менте, менте, ама 2 лева. От всяка кутия печелим по три кила банани – ако ги смятаме по промоцията в новия хипермаркет. Или по три бири. Кой ти ги дава. Ние печелим, ама държавата губи – сетих се аз. Не го казах на глас, но започнах да размишлявам. Колко губи бюджетът от тарикатлъка с цигарите? Стигнах до милион и половина на ден. Колкото е взел Доган за цяла година, толкова и ние крадем от държавата всеки ден. Как може това да спре? Комшията Захаринчо като че ли чу мислите ми и започна да разказва как в Съюза, където работил 80 и не знам си коя година, се научил да пуши от нашите „Ту 134”. Били по 30 копейки. И от любов към марката ли, от желание за икономия ли, като тръгвал с багажа обратно за България, си взел и два стека български цигари – за 6 рубли. След няколко дена седнал в кафенето и запалил едно Ту. И в този момент един милиционер го хванал за яката: -Я ми кажи откъде ги имаш тези цигари? В онези години контрабанда нямаше, тарикатлъкът беше да се краде от Цигарената фабрика, крадяха работниците и препродаваха. Та народната милиция беше тръгнала по следите на кражбите по този прост начин. Захаринчо обаче си носил паспорта със съветските печати, обяснил произхода на цигарите и милиционерът си тръгнал с празни ръце. Та си помислихме какво би станало, ако полицията тръгне по кафенета, кръчми и барове, за да види кой пуши с бандерол и без бандерол. -         Спокойно – успокои ни Генчо полицаят от десетия етаж.- Ние ловим от време –на време само по някой циганин - колкото да отчетем дейност. Честните граждани, като нас, не пипаме. Щото иначе далаверата ще спре и така няма и ние да можем да се зареждаме с евтини цигари, да не кажа безплатни. А всъщност и Захаринчо, и Генчо, и Валери са истински патриоти. Така хубаво псуват циганите, но не могат без тях – иначе откъде ще си купуват евтини цигари. Нали всички сме в една хранителна верига. Та си помислих как може да се използва българският патриотизъм, за да станем по-съвестни граждани. И с по-голямо желание да плащаме данъците  и акцизите. Какво би станало, ако задължат производителите – легалните и нелегалните, те сигурно се знаят, вместо това глупаво „Пушенето вреди на вашето здраве” да отпечатват стихове от „Епопея на забравените”? И както вечер пием бира, пушим и оглеждаме надписите на поредната кутия куча марка, погледът ни да попадне върху „Опълченците на Шипка”, някой да надигне глас „О, Шипка!”, да се почувстваме българи, отговорни граждани, да захвърлим ментетата и да си купим по една кутия с бандерол, с всичкия платен акциз. Тогава с чисто сърце ще можем гордо да извикаме като истински патриоти „Да живее България!” Тогава и леля  Айше, от която си купувам евтините цигари, и хилядите като нея, ще се откажат от паразитната си дейност и ще започнат да упражняват обществено полезен труд. Само че тогава аз ще трябва да пия три бири по-малко. Или да се откажа от бананите. Ако пуша пък по две кутии, ще мога да купя и бири за мен, и банани за семейството. В това е цялата работа. Така че засега България да го духа Дянков да си ходи в Америка.            

Чудя се да се смея ли да плача ли...

Знам ли? Пуша Парламент с бандерол - 6 кинта кутията. Множко ми е. Ама като прехвърлих четиридесеттте радуцирах двете кутии (пакета) на ден до кутия за 2,5-3 дни. Та издържам за сега. Не знам до кога....

че акцизът на цигарите и алкохола се вдига в Европейския съюз не с цел събиране на повече приходи за бюджета (просто защото това не може да стане на практика), а за да се намали консумацията на тези легални наркотици.

Резултатът е, че в западноевропейските страни консумацията на цигари е започнала да намалява от 1981 година насам и непрекъснато намалява. Това, разбира се, не важи за новите страни членки на ЕС. Но и в тях вече започват да се въвеждат европейските правила и норми.