Най-после стана ясно къде ще бъде следващата, шеста поред, т.н. Световна среща на българските медии. Този път организаторите от държавната БТА са избрали Виена. Да припомним, че досега такива срещи имаше в Чикаго, Рим и Мадрид. Някои се надяваха тази година да прескочат с командировъчни до Париж или Лондон, но изглежда кризата е повлияла върху избора. Защото къде е Виена – на една крачка. За една държавна медия какво е да изпратят 5-6 души командировка – нищо. Особено когато целта е благородна. Освен, че ще разискват отношенията Изток – Запад, българските журналисти ще бъдат призовани за подкрепят Миро на започващия десетина дена след това конкурс на „Евровизия”. Че Миро ще се издъни по стара народна традиция, е ясно отсега, но съвсем друго е, когато го подкрепим от Виена. Струва си разходите. Досега Световните срещи са били под патронажа на: Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев, Георги Първанов. Кой ще бъде патрон тази година е излишно да питам. Освен с Него, родолюбивите български журналисти и техните началници най-вече ще могат да се снимат и с Цветан Цветанов, Йорданка Фандъкова, Божидар Димитров и Вежди Рашидов. Липса само Симеон Дянков. А точно той ще дава парите на БТА, БНТ и БНР за следващата година. И ако се е почувствал обиден, че не е поканен, като нищо ще може да каже: след като имате пари за гит-гел до Виена, защо да не ви резна по още някой милион от бюджета? Надеждата е, че Дянков няма да изкара до следващия бюджетен сезон. Безспорно е обаче, че ако кризата продължи, следващата Световна среща ще трябва да се проведе на някое още по-скромно място. Имало идея това да стане в Браила – градът, където Ботев е издава своите вестници. Говори се, че така даже ще се продължи една традиция. Според източници от румънски архиви поетът- революционер първи се е сетил да организира Световна среща на българските вестникари. Тя е трябвало да се проведе в кръчмата на Странджата. Петко Славейков от Цариград даже е обещал, че ще осигури патронажа и ще докара в Браила Негово Величество Султана, имало надежда да дойде и Великият Везир, а Каравелов пък щял да покани Русчушкия паша. Странджата пък щял да осигури фотограф, който да снима домакините и гостите заедно. Избухването на Априлското въстание обаче осуетило тази журналистическа инициатива.      

Аварийният план, зад който след епични битки се обединиха правителство, работодатели и синдикати, най-после видя бял свят. В него има цели 60 точки, а крайният резултат от общото им прилагане би трябвало да е около 1,6 млрд. лева, които да запушат дупката в хазната. От една страна, това е добра новина – безкрайното лутане и предлагането на всевъзможни взаимно изключващи се идеи със спорен ефект приключи. От друга страна обаче, планът има няколко съществени недостатъка.

Първо, в него продължава да има прекалено много въпросителни и неизвестни – както беше във всички фази на подготовката му. Например – обещава се, че до 30 юни изпълнителите на обществени поръчки ще си получат забавените пари по график, който МС бързо ще направи. Само че не се разбира най-важното – откъде ще дойдат само за 2–3 месеца стотиците милиони левове, с които да бъде осъществено това пожелание. При условие че правителството продължава да твърди, че пари няма, а бързи приходи не се очакват.

Това е и вторият съществен недъг – за повечето мерки не е посочен дори условен финансов ефект, което не е чудно, защото те са или прекалено общи, или прекомерно пожелателни. Дори да бъдат приложени, ефектът им ще се почувства едва догодина.

Третият недостатък е липсата на отговорници за мерките. Кой е водещ по точката "да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете за фалит" – Министерството на правосъдието, правителството, Народното събрание, депутатите на ГЕРб или друг фактор?

Неизменен атрибут на всеки план са сроковете. В новоизлюпения пакет от мерки обаче сроковете никакви ги няма.

Тук-там се срещат пожелания от типа "учредяване на концесии върху подземни богатства и пътища в рамките на 2010 г." Това е прекалено широка рамка – ако първите приходи от нови концесионни такси дойдат по Коледа, мярката няма да донесе желания бърз фискален ефект.

Дори "секирата" за разходите на администрацията виси. Предвижда се бюджетните звена да харчат 90% от месечните си лимити, но не се разбира от кога влиза в сила рязането на разходите – от 1 април, от средата на годината, а може би със задна дата от 1 януари. А това е една от най-тежките мерки в пакета, от която се очаква да спести на бюджета 450 млн. лева.

Загадъчна и като финансови, и като времеви измерения е идеята България да изтъргува част своите права по Протокола от Киото. От продажбата на квоти за вредни емисии се очакват половин милиард лева – това е и най-скъпоценният ресурс сред всичките идеи за спасяване на бюджета и най-превъзнасяният. Бедата е, че България няма нито опит, нито готовност, нито капацитет да участва в тази сложна форма на международна търговия и е наивно да се очакват реални приходи в оставащите месеци на трудната 2010 г.

Дългогодишната битка на БСК такса "смет" за фирмите да се изчислява според реално "произведения" боклук върви към успех. За първи път правителство поема ангажимент да промени начина на таксуване. Само че и тази мярка няма отношение към текущата година. Ако има изобщо промяна, тя ще е най-рано за 2011 г.

Друг новоизлюпен данък обаче напира да влезе в сила от 1 юли. Става дума за т. нар. налог "лукс", който ще дублира промилите на местния данък "сгради" за имоти с оценка над 300 000 лева и за коли, по-скъпи от 70 000 лв, и ще утрои ставката за личните яхти и персоналните самолети. Повечето партньори в тристранния формат признаха, че данък "лукс" е популизъм с нищожен ефект, но все пак е намерил място в пакета. Сигурно за успокоение на нечии съвести. Как ли бизнес организациите ще обяснят на своите членове защо са се съгласили някой да бъде наказан само защото е успял, притежава и честно декларира имущество?

Някои от мерките в плана показват, че освен кризата голям трън в очите е и пазарът. Откровена антипазарна мярка например е замразяването на цените на регулираните от държавата стоки и услуги. Няма спор, че тежестта в крайна сметка пак ще се понесе от населението и фирмите, че това ще донесе загуби на енергийните дружества и че ще се изкриви пазарът. Но въпреки всичко се приема. И то прикрита с "дипломатичен" текст - "Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните стоки и услуги от обществен интерес". Дори не става ясно кой трябва да положи усилия.

Чудно е, че бизнесът, представен в тристранката, е преглътнал и удара по линия на корпоративното подоходно облагане. Според една от мерките коефициентът за определяне на авансовите вноски по данък "печалба" ще се вдигне от 1 на 1.1. Това означава, че вместо да внасят текущо същите суми по данък "печалба" като миналата година, фирмите ще трябва да плащат с 10% повече. Впрочем този коефициент бе 1.1 за 2009 г., но заради влошаването на икономическата ситуация при приемането на бюджет 2010 г. бе решено от 1 януари индексът да стане единица, за да се облекчи бизнесът. А сега пак ще го товарят?!

Събирането на дивиденти от дружества, в които държавата участва, звучи като хубава и с бърз ефект мярка. Но много от държавните мастодонти всъщност са хронично губещи и не разпределят печалба. Фирмите, в които държавата не е единствен акционер, също не се отчитат на хазната. Там частният съдружник обикновено обявява, че ще инвестира печалбата обратно във фирмата, а ако все пак се разпредели дивидент, държавата трябва да положи извънредни усилия, за да си получи полагащия й се пай. Такъв е случаят с Пловдивския панаир - там се разпорежда бизнесменът Георги Гергов, който не може да бъде убеден да внесе дивидента и държавата сега ще праща събирачи от Агенцията за държавни вземания.

В пакета има и резонни мерки

Например - за увеличение на щата на Агенцията за държавна финансова инспекция АДФИ. АДФИ е наследник и бледо копие на някогашния славен Държавен финансов контрол, който беше страшилище за стопанската престъпност. Персоналът на АДФИ е малоброен - инспекторите, които ходят на ревизии и трябва да проверяват министерства, общини, комисии, агенции, държавни и общински предприятия, са по-малко от 100 - при положение че само общините са 264. В плана се предлага агенцията да назначи още 10 души и да направи спешни инспекции в "Булгаргаз", НДК, НЕК и БДЖ.

Резонна е и идеята за "ваканцията" за фирми, на които хазната е длъжник. Мярката предвижда държавата да не начислява наказателни лихви по закъснели данъци и осигуровки за периода, в който тя самата е некоректен платец към бизнеса. Въвеждането на на "ваканционен период" обаче изисква законова поправка.

Облагането на късметлиите от хазарт също е залегнало в окончателния текст на тристранката, но и то плува в необозримото бъдеще. Това, което предстои, не е бързо въвеждане на данък за милионерите от тото, бинго и рулетка, а старт на дискусии между държавата и организаторите на хазартни забавления и "обстоен анализ", след което МФ ще предложи на правителството решение за евентуално въвеждане на данък.

Има и реверанс към туристическия бранш и чужденците, които остават най-верни почитатели на българските курорти и природни прелести, а и сериозни потенциални инвеститори. Във време на оскъдица министър Дянков е готов да загуби 8 милиона лева, за да се облекчат максимално визите за руски и украински граждани.

На фона на твърде оптимистичните приходи планът изобилства от доста щедри разходи

В него се вдигат обезщетенията при безработица и при фалит на фирми, заложено е повишение на минималната работна заплата, предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост, за откриване на социални трапезарии и т.н. Интересното е, че се замразява не само намаляването на социалната вноска, но и увеличението на здравната вноска. Очевидно управляващите са преразгледали плановете си за вдигането на осигуровката за здраве с 2% от 2011 г. Притеснително е и че реформите в здравеопазването и пенсионната система са само бегло споменати. А за реформа в държавната администрация изобщо и дума не става.

Като цяло комбинацията от идеи буди смесени чувства

Някои са добри, други са неясни, трети изпразват допълнително бюджета, вместо да запушват пробойните, четвърти изобщо нямат отношение към най-критичните месеци, а визират евентуални промени през 2011 и дори 2012 г. Повечето идеи изискват законодателни промени и трябва да минат през филтъра на множество парламентарни комисии и две прения в пленарната зала на НС. Това означава, че планът (или поне съществена част от него) не може да проработи бързо и резултати ще се усетят не по-рано от есента. А не знаем и какво ще се случи в Народното събрание - 60-те днешни идеи ще бъдат модифицирани, оптимизирани или направо дисквалицифицирани - лобитата в парламента несъмнено ще се активират, а БСП и ДПС със сигурност вече пълнят от 100 кладенеца менци с критики и несъгласия. При очертаващата се дълга великденска ваканция процедурата по приемането ще стартира най-рано през май и я приключи преди летния отпуск на депутатите, я не.

Затова не е нужно да си лош пророк, за да прогнозираш, че ако кризата не започне да отшумява още през май-юни и икономиката не започне да пълни хазната, скок на ДДС до 24% не ни мърда. Премиерът Бойко Борисов вече си го каза - ако не успеел да анулира финансово необезпечените договори за над 2 млрд. лева, вдига ДДС, без да пита никого. Явно и той не вярва много в успеха на току-що забъркания тюрлюгювеч, наречен претенциозно "мерки за подкрепа на фиска, бизнеса, заетостта и домакинствата".

Текстът е публикуван във в. "Сега"