Кълвачът – горският вестоносец, затрака от ранна утрин и събуди цялата гора. -         Ставайте, всички на събрание!  – повтаряше той, докато горската поляна не се изпълни с животни. -         Да не ни направиха заменка? – попита Баба Меца, която още търкаше очи, бяха нарушили зимния си сън. -         Спряха заменките. И тръгнаха мангите. -         Какви манги? – попитаха всички в хор. -         Европейските –продължи да тръби кълвачът.- Отпушиха се всички програми. Животните се спогледаха. Бяха съвсем измършавели и по-радостна новина от тази не бяха и очаквали. Кума Лиса първа влезе в час: -         Ако трябва, аз мога да напиша едно проектче. Срещу 30 процента. Само кажете по коя програма? -         По екологичния туризъм – предложи веднага хиената.- Ще запретнем ръкави, ще сложим няколко табели за екопътеки и като тръгнат туристите…И като почнат да ядат и да хвърлят каквото остане – ще имаме поне за закуска. -         По-добре да бъде нещо за развитието на планинското животновъдство – контрира веднага Кумчо Вълчо. - Ще искаме пари за овчарници. И като тръгнат по поляните едни агънца. Вълкът чак примляска при картинката, която си представи. Животните започнаха да спорят, олелията огласи цялата гора. Трябваше да се намеси Лъвът. Поизкашля се авторитетно и всички млъкнаха. -         Имам по-добро предложение – авторитетно започна Царят на животните.- Изобщо няма да се хабим да пишем проекти и да строим каквото и да е. Ще пишат и ще се трудят колегите от съседната гора. А ние ще застанем на входа и на изхода. -         Хитро – зарадва се Кума Лиса.- А кой ще уреди далаверата? -         Братовчедът от София – Лъвът явно вече имаше схема. – Той нали играе заедно с Дамбовците, в една къща живеят и заедно точат Кремиковци. Животните се спогледаха с блеснали очи. В настъпилата тишина обаче заграка Гарванът – грозно и зловещо. -         Само че братовчедът е под домашен арест. А Дамбовците са в следствения. -         Не може да бъде! – изрева Лъвът и започна да усеща как рейтингът му пада. Животните започнаха да се споглеждат – кой може да помогне. Очите на всички се впериха с надежда в малкия Хамстер. -         То и моят адаш е с Дамбовците – проплака животинчето. Дойде часът на Заю Баю. Той излезе пред всички с мисията на спасител: -         Явно само моите връзки са останали – нали ние се множим бързо, винаги има някой оцелял. Да не губим време и Кума Лиса да почне да подготвя документите. И никакви 30 процента. Кума Лиса се огледа и като видя как я гледат всички, кимна послушно. -         А какъв да бъде проектът? – попита тя. -         „За интензивно развитие на зелепроизводството и морковопроизводството в условията на планинско земеделие” – отсъди заекът. Хищниците се спогледаха. -         Ще трябва отново да ставам вегетарианка – промърмори Баба Меца. -         Много ли е гадно на вкус? – тихо я попита Лъвът. Само Кумчо Вълчо намери кураж да влезе в спор: -         Ти какво, бе Заю? Искаш да ни тровиш с генномодифицирано зеле и моркови? Заю Баю обаче не се смути: -         Бъдете спокойни, отложихме закона с 5 години. Вече всички знаеха кой командва гората. Хищниците тръгнаха заедно към леговищата си. - Всяко чудо за три дни – успокояваше ги Лъвът, но ръмжеше тихо, за да не го чуе заекът.

източник: http://www.zonabg.info/, да се цитира задължително при препечатка             

мравките си кротуваха в мравуняка и чакаха всичко това да се случи. Знаеха от опит, че от тях нищо не зависи, но че и за тях ще падне някоя дребна троха от тук и там. Единствената им грижа беше някой от животните да не ги стъпче в суматохата. Кой по невнимание, кой по някоя програма. Страхът им ги беше опазвал от векове, та сега знаеха какво да правят.
Горките мравки - как ли се чувстват и живеят с втълпената им мисъл, че са нищожества ?

А рибите? Какво им пука на тях какво са решили горските животни? Може би заю е лапнал сламка и се е маскирал като риба в езерото?