Тези дни в пловдивските медии се появи съобщение, че се организира някаква сбирка на учители, на която някой ще обяснява какво място в историята заема Берлинската стена. Сбирката всъщност е част от проект – вероятно с европейски пари. На Стената е посветен и априлският брой на българското издание на „L EUROPEO”. Може би е било по-лесно да се раздаде на учителите по един екземпляр от списанието, но нали е трябвало да се усвоят някакви средства. Има обаче още нещо – в това италианско списание са добавени спомените на няколко българи, преживели ужасите на комунистическите лагери. Помислих си, че само две странички от тези спомени да влязат в учебниците и историята на България ще се промени. Какво обаче пише в учебниците? „В лагери са въдворени много хора. Това става по решение на специална комисия за така наречените политически опасни лица, за които се смята, че не е целесъобразно да бъдат съдени по обикновения ред. Лагерите са трудово-поправителни общежития /ТПО/ и трудово-възпитателни общежития /ТВО/. Най-известният лагер е Белене”. Това е. Много е важно учениците да зазубрят какво е ТПО и ТВО. Ако сбъркат, учителят ще ги поправи. Точка. Ако учениците четяха „L EUROPEO”, а не учебници,  щяха сигурно за цял живот да запомнят следния епизод, описан от един лагерник: ”Надникнах в каруцата и видях нещо невиждано: проснат заклан човек, а през отвора в гърлото му му се виждат шушулки грах, които от глад човекът беше налапал, а някой надзирател или милиционер за това му беше прерязал гърлото…” . И т.н. Историите са много, но лека полека ще избледнеят и ще се забравят. В същото време тече един процес на размиване на противопоставянето на живота преди 1989 и след това. Прескачайки по телевизионните канали, постоянно попадам на филми, чиито герои си говорят на „другарю” и „товарищ”. Усмихнати детски лица и леки коли „Жигули” на фон. Симпатични стари филми за едно симпатично време. Стефан Данаилов води предизборна кампания, носейки на главата си ореола на майор Деянов.
Никой не смее да каже лоша дума за Възродителния процес. БНТ ни припомня славни страници от своята велика 50 годишна история – ех, какъв  „Златен Орфей” правехме, ах,  какви манифестации излъчвахме, их, какви новогодишни програми имаше… За цензурата, за ченгетата, за масовите уволнения след Чешките събития, за масовите уволнения през 80-те години на всички с „петно в биографията” – нито дума. В други телевизии пък тези дни се изявява Йосиф Кобзон и ни говори, че е време разочарованите от западната демокрация народи да се върнат към старите си приятели. И че културните връзки, които той заздравява, утре ще се превърнат във връзки икономически и политически. Запява вечният Кобзон за дружбата, зад него стотина униформени от руските Вътрешни войски му припяват, а публиката става на крака и ръкопляска до премала. По-точно част от публиката, другата част е дошла под строй – както едно време на манифестациите. Историята наистина се лее плавно – без сътресения. Все едно, че нищо не е станало. Все едно, че живеем същия живот и няма от какво да се срамуваме. Не е имало Белене, само „На всеки километър” и „Златният Орфей”.  

преди и без да бъде прочетена до край, спокойно, от позицията на отминалото време ? Не са ли това участниците в едни от най-страшните и срамни събития в историята на България след " великия 9-ти септември 1944 г." Това не са ли пряките и косвени виновници за тези събития и тяхните наследници. Не са ли хората от върховете на апарата на ДС, много от които чудно как, днес са сред най-проспериращите и богати в България ? Страхуват ли се или се срамуват ? Дали защото ще се лепне петно върху името на БСП - дъщерята на " столетницата " БКП ? Или има опасност за спокойния сън на " всички честни комунисти ", които тогава са били негласно съгласни с престъпленията на непогрешимата им партия ? Защо стана така, че допускаме да има наистина бели страници в новата ни история ? Защо все още я четем в цензуриран вариант ? Може би защото още с нищо не сме доказали, че заслужава да се наричаме народ с достоинство и самочувствие, а не стадо овце, което редовно чака някакъв овчар с остен да го води и направлява. Дано наследниците ни не ни проклинат някой ден, че сме скрили грозните истини от собствения ни живот. За да знаят и не допускат това никога да се повтаря. Именно затова все още не е късно да се каже и напише истината, само истината и цялата истина. Но не на сбирки с клакьори и по сценарий !

Да, Евгений, така е. И това започна доста отдавна, но със сигурност се засили, когато дойде тройната коалиция на власт. Започнаха да се появяват "стари" муцуни, позабравени "интелектуалци", белокоси "бивши" лидери, някои от които са в момента губернатори. Започна да се говори за Димитров, за величието му, искаше се да се възстанови наградата на негово име. Паралелно се заговори и за възстановяване на пенсиите на т.н. "борци" против т.н. "фашизъм". Възстанови се паметника на Тошко - Галошко.

През 2007г съвсем в стила на ранния соц, помпозно, с много червен кич, беше отпразнувана 50 години на Глупака на хълма, по известен като Альоша. Започна се година на Русия в България. Руските главатари пак почнаха безцеремонно да навикват нашенските помияри и съвсем скоро те ще започнат да се хавалят като Тодор Живков, "че като бил в Москва, яко го драли" (карали му се, а той - щастлив, че не са го ритали по селския задник...)

В магазините се продава водка "Сталинская", а по улиците - фланелки с негови портрети и подобаващи надписи, а също така и фланелки с написи "СССР" и "КГБ" - възхвала на на-големия масов убиец, на създадената от него империя на злото и на инструмента на това зло. До тях са изображенията на друг убиец - Че Гевара...

И още много признаци за РЕКОНКИСТА, за РЕКОМУНИЗАЦИЯ има, но на нас май ни харесва?

списанието не е италианско, а българско. Прочети го още веднъж

"Помислих си, че само две странички от тези спомени да влязат в учебниците и историята на България ще се промени."
И никак не е трудно, и невъзможно.
Поздрави!:)

Ти го прочети - ""L'Europeo e училище за италианска журналистика", казва главният му редактор в Италия Даниеле Проти и допълва - "защото от самото начало през 1945 г. в редакторския му екип работят "звездите" на други издания, като Камила Чедерна или Джорджо Бока."