„Търговските организации са пълновластни господари на пазара, тъй като са единствените, които предлагат стоки. Новият икономически подход предполага постепенно премахване на монополните права на отделните организации и ведомства в областта на търговията и услугите.

Новият икономически подход и неговият механизъм създават възможност всеки производител сам да стигне до производителя.”

Горните редове не са част от дебата за премахване на посредниците, които стоят между руския газ и българската държава, нито е част от икономическата програма на сегашното българско правителство.

Техен автор е самият Тодор Живков и са част от т.н. „Лекция втора от цикъла лекции, изнесени пред слушателите и преподавателите в Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП” през 1983 година.

Сега вече можем да си обясним защото толкова днешни политици са закърмени с подозрения – да не кажем ненавист, към всякакви търговци, посредници, комисионери, прекупвачи.

С една дума – спекуланти.

Ами че сигурно тогава са седели на банките в АОНСУ и са попивали мъдрите мисли на нашия пръв партиен и държавен ръководител.

Лично аз – макар и да бях далеч от АОНСУ, бях запленен от новия икономически подход. По онова време държавната организация „Търговия на едро” като посредник прибираше 7% от всяка стока.

Тоест, ако премахнехме прекупвача, автоматично всички стоки на пазара щяха да поевтинеят със същия процент.

Каква гениална простота – сърцето ми започна да прелива от любов към другаря Живков.

Малко след публикуването на лекциите срещнах един от тогавашните ръководители на „Търговия на едро” Руси Калоянов, известен като бай Савел.

-         Докога вие, посредниците, ще ограбвате народа? – попитах го с нескрита ненавист в гласа и му обясних как ако магазините зареждат направо от производителите, прескачайки посредниците като него, ще се повиши народното благосъстояние.

-         Кой измисли тази идиотщина? – попита бай Савел, без да подозира в каква клопка попада.

-         Другарят Живков! – заявих тържествено.

Бай Савел обаче не остана много впечатлен и не си взе думите назад. Само каза:

-         Ако един ден станеш управител на магазин „1001 стоки”, ще те видя как ще ходиш при 1001 производители.

Проклятието му се сбъдна и животът ме запрати по едно време в един магазин „1001 стоки”. И разбрах, че трябва да се вярва на старите търговци, а не на държавните ръководители.

Не съм забравил, как през 1996 година правителството на Жан Виденов прехвърляше цялата вина за провала си върху търговците – спекуланти.

Тогава разбрах, че проблемът не е в това кой как продава – най- важното е да има враг.

Посредникът е най-удобната цел за насочване на народното недоволство – просто така сме закърмени.

Митът за спекуланта обаче достигна неподозирана висота на следващата година – при демократичното правителство на Софиянски.

 И правителството на Костов си измисли модифициран враг – това беше „прекупвачът на селскостопанска продукция”.

Отворете вестниците от 1996 и 1997  и ще разберете кои са вечните неща в нашата държава.

И до ден днешен българинът смята, че високите цени на плодовете и зеленчуците се дължат единствено на това, че на пазарите продават  „прекупвачи”.

Ако сергиите се дадат на истински производители, цените ще паднат на половина.

Ех, представяте ли си какъв рай ще настане в България!

Картофите ще ги продават селяните от Равногор.

Дините – производителите от Любимец.
Между тях един Педро със сомбреро ще продава банани - директно от Колумбия.

На следващата сергия  ще видим нови „Мерцедеси” – директно от германските заводи, на цената на стара Лада.

Ще дадем сергия и на „Газпром”, а  до сергията – цистерна.

Ще се редят потребителите с кофи и ще си наливат газ – направо от производителя.
Насам, народе, на евтинията!

Отгоре ще ни гледа другарят Живков и ще се радва на победата на Новия икономически подход.

 

 

 

 

Струва ми се че нещо разбрах-за днешното състояние на пазара са виновни Бай Тошо,Жан и както винаги Костов........

Така е г-н Тодоров,икономиката на социализма е трудна за разбиране,но любима за приложение.Ако Б-я купуваше газ от поне 5 места,ако в Бълггария директно на клиентите продават 3 фирми поне,бих се съгласил с Вас.Българската фирма за доставчик и транзит на газ е Булгаргаз.Газта идва от руски тръби.Там компанията която се занимава с газа се казва Газпром.Къде тук е нуждата от посредници?