Най-накрая разбрахме защо Европа се държи към нас като към слаб ученик, който е пред изключване.

Причината е във “формалните и несъдържателни отговори”, с които “ниските нива на администрацията” отговарят на забележките, които идват от Брюксел.

Това обясни кратко и ясно министър Плугчиева.

Жалко. Толкова години давахме зор да влезем в Европа, толкова хитри схеми за усвояването на еврофондовете измислихме и сега някакви дребни чиновнички развалят цялата работа.

Защото не могат едно писмо да напишат като хората.

Но дали някой изобщо ги е учил как се пишат писма?

В онези времена, когато любовните връзки са минавали задължително и през епистолярен период, са се издавали едни ценни книжки, наричани “ПИСМОВНИЦИ”. В тях е имало готови писма за всеки случай –например “Ученичка пише на войник в казармата”. Или “Бедна провинциална девойка пише на заможен чиновник в столицата”.

Умни автори-сърцеведи са преценявали всяка ситуация, намирали са най-точните послания и най-точните думи, с които момата или девойката са разкривали чувствата си.

Сигурно половин България днес е наследник на щастливи семейства, при които писмовникът е играл ролята на брачен катализатор.

И тук възниква въпросът – не можем ли да създадем нов писмовник, който да бъде в помощ на ниските нива на администрацията ни?

Може, разбира се. Имаме такива добри автори, които могат да казват всичко, като не  казват нищо.

В авторския колектив можем да включим целия кабинет начело с министър-председателя, Симеон Сакскобурготски също може да бъде от полза и т.н. И така отговорността ще бъде поета от най-високите нива на администрацията.

След като тази администрация успя да ни прилъже да гласуваме за нея, защо да не и повярват и в Брюксел?

Не е трудно да се досетим как ще бъдат озаглавени типовите писма.

“Поръчковите убийства продължават, но мафия няма”

“Никой не е осъден за корупция, но има осъдени наркодилъри от циганската махала”.

“Изнудваме американски инвеститори, но защо те бият негрите там?”

“Никой не пипа далавераджиите с фалшиви бандероли , но те подаряват безплатно репродукции на иконата на Св.Георги”.

И т.н.

Този писмовник ще реши част от проблемите, но не всичките.

Възможно е от Брюксел да поискат обяснения и в директни разговори.

Тогава можем да възстановим друго помагало от онова време – “Шегите на амура”. Ще го направим само на "евроамура".

Трябва обаче да се мисли и в перспектива. Би било добре  да възстановим инициативата “Писмо до непознато другарче”. Сега вместо до Серьожа и Татяна ще пишем на Жаклин и Ханс. Защото не се знае дали непознатото другарче един ден няма да стане еврокомисар. Или ще работи в отдела по разпределение на еврофондовете.

Така че – всичко вече е било измислено някога в България. Трябва само да възстановим традицията. Което си е и принос към заздравяване на българщината.