Шофьорът обясняваше на един едър симпатяга от предната седалка, как е загазил някакъв Иван. Внасял разни работи, пишел едно, товарил друго, докато го хванали и сега трябвало да плаща 100 000.
- Запознат съм с неговия случай – авторитетно пое топката Симпатягата. – Кажи му, че за 30 000 ще го оправя. 15 авансово, 15 като свърша работата.
- Ама трябва да се даде и на данъчните – подсети шофьорът.
- Спокойно – отговори симпатягата.- Първите 15 разпределям на всички по веригата.
- А аз влизам ли в тази верига? – с надежда попита шофьорът.
- Ще има и за теб – обеща Симпатягата и по лицето на шафьора се изписа блажена усмивка.
Ние отзад се почувствахме облечени с някакво висше доверие – сделката се правеше в наше присъствие, макар че от съображения за сигурност можеше да бъдем изхвърлени на дъжда.
Нещо повече – шофьорът от щастие реши да ми вземе само 3 лева за половинчасовото пътуване под дъжда.
Слушам и чета тези дни как в разни вериги са се навързали министри, следователи, бизнесмени, политици, прокурори, чиновници и кой ли още не, и си мисля, дали нещо са заделили и за шофьорите, които ги возят. И за свидетелите, които си мълчат и чакат някой да им обърне внимание.
Някой ще каже, че всичко, за което се говори и пише напоследък, са обикновени компромати.
Само че не знам дали има българин, който да скочи от изненада и да викне, че такова нещо не е възможно да се случи в нашата велика страна.
Че не е възможно наследниците на Кирил и Методий, на Ботев и Левски да са мошеници.
Не скачаме, защото това, което става “горе” , вече сме го виждали “долу”, около нас, в някакво случайно такси.
Само че в друг мащаб.
Сега сме готови да излезем на улицата и да поискаме главите на продажните министри и магистрати. Или поне да се обадим по телефона в някоя телевизия и да ги заклеймим.
Те са много виновни.
И най-голямата им вина е, че още не са ни включили във веригата.