В далечните времена, когато бате Емо е изпращал бъдещата си жена до Столипиново, в махалата българи, роми, турци, албанци и какви ли не още са живели задружно. И са си ходили на гости.
Веднъж обаче се случило нещо страшно. Скарали се българка и циганка. Българката я нагрубила с думите “ти, мръсна циганко”. А циганката я нарекла “кюллийка”. Тоест селянка. Защото коренните жители на махалата от малцинствен произход са се смятали за много повече от придошлите от селата българи.
Внезапно пламналата омраза можело да се прехвърли и при комшиите и оттам при техните комшии и така нататък. Обаче бате Емо купил една кутия бонбони, ходил три пъти до враждуващите страни да ги почерпи и събере и накрая потушил в зародиш онова, на което днес му викаме етнически конфликт.
Бате Емо усеща, че нещата днес са вече други, защото старите му приятели от Столипиново – каруцари и железари, вече не го поздравяват. И го гледат лошо. “Защо ние ги обичаме, а те вече не ни обичат?” – пита се бате Емо. Той не може да осъзнае, че е един от последните българи, които обичат истински циганите. А може би и между тях има още няколко души, които да обичат истински българите.
Колелото на омразата вече се върти. Мартин Лутър Кинг беше казал на времето:” “
Само че кой в България ще търси акъл от Мартин Лутър Кинг. Тия работи, дето ги е говорил, се отнасят само за Америка.
Преди няколко години в същата тази Америка си говорихме за циганите – няколко български журналисти и няколко американски журналисти. И един от нашите се омеша в разговора с думите “Проблемът на циганите е в това, че са генетично увредени.”. На това място преводачът бате Йонко, вместо да превежда, срита жестоко автора на генетичното прозрение. И тихичко добави “Ако преведа тези думи, ти повече никога няма да получиш американска виза.” Американците и не разбраха какво си говорим помежду си. Не знам дали привърженикът на теорията за генетичната увреденост на малцинството разбра защо получи ритник под масата, но скоро след това стана политик и депутат.
С всеки изминат ден колелото на омразата се върти все по-силно. Няма кой да чуе Мартин Лутър Кинг, няма кой да потърси поуките на историята, пък и бате Емо от 12 години е инвалид и не може вече да ходи от къща на къща с кутията бонбони.
