Синята пропаганда намери най-после извинение за катастрофата. По старата формула – някой ми е виновен. По-рано имаше заговори на ченгетата, сега има “етнически вот”.
Турчинът, такъв какъвто искаме да бъде, е послушен човек. Хубаво е когато работи послушно, лошо е обаче когато гласува послушно. На нас ни се иска той да бъде непокорен. И да се изправи най-после срещу Доган. И срещу Първанов. И да гласува за НАС.
Само че какво прави ние, за да гласува турчинът така, както ни се иска. И да няма етническа партия.
Най-добре е въпросът да се уреди законово и по квоти – 20% от турците да гласуват за “Атака”, 20% за СДС, 20% за БСП и т.н. А обръчите от фирми на Доган, след като няма да има ДПС, ще се разпределят също по квоти – по един обръч за всяка парламентарно представена партия. И тогава ще настъпи етническият мир, така както си го представяме.
Аако анализираме все пак т.н. етнически вот в смесените райони, може да стигнем до предположението, че там вече почти няма българи. Или ако има българи, остава открит въпросът защо са гласували редом с турците за Първанов? Дали са предатели или са дисциплинирани комунисти? А дали пък не са най-обикновени българи, които са гласували точно за етнически мир? И дали в следизборната бъркотия, когато загубилите търсят причините къде ли не, но не и в себе си, Първанов не слага вече темелите за трети мандат. Предполагам, че няма право на тъкъв, но поне в обозримото бъдеще той очевидно няма съперници.