Всъщност ако камионите возеха не боклук, а 13- пенсия, пак никой нямаше да заобича софиянци.

За хората от провинцията столичани са като данайците – на тях не трябва да им се вярва, даже когато носят подаръци – камо ли когато си хвърлят боклука под прозорците ви.

Ако прочетете есето на Боян Пенев “Нашата интелигенция”, писано през 1928, ще разберете, че опозицията център:провинция има дълбоки корени.

През 1968 година бях свидетел как един циганин /тогава още нямаше роми/, пътник във влака Пловдив –София, влезе в тоалетната на вагона точно на гара Подуяне. Възмутените пътници започнаха да тропат по вратата и да обясняват на висок глас, че вече сме в града и тоалетната не трябва да се ползва. След малко човекът излизе спокойно и закопчавайки се каза нещо много философско, което запомних за цял живот:”Аз ако не сера тук, дето са големите заплати, дека ще сера”.

Още тогава разбрах, че софийският боклук няма шанс. Тъкмо обратното – българският народ мечтае да си остави боклука при “големите заплати”.

Сега Бойко Борисов трябва несправедливо да плаща за това, че трябваше да ходим до София, за да си купим портокали, овче сирене и цветни телевизори. Че в София винаги са били “ножът е хляба”.

Пловдивските управници правят плахи опити да изпълнят някакви свои обещания, дадени “горе”,  че ще помогнат при решаването на проблема с боклука. Но те много добре знаят каква ще бъде реакцията на избирателите. И ще прехвърлят отговорността за решението върху самите избиратели. В петък на извънредна сесия ще се обсъжда възможността за референдум.

В първото допитване по този въпрос в тв референдум......

Всъщност дилемата е КАК ДА ВЗЕМЕМ ПАРИТЕ НА СОФИЯНЦИ, БЕЗ ДА ИМ ВЗЕМЕМ БОКЛУКА.